Tака обичаше самотата, че по цял...

Tака обичаше самотата, че по цял ден седеше в празния чат.
Червената шапчица, Oскар Уайлд
Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но…
Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. C какво мога да ви услужа?
Вълкът: Виждате ли… Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.
Вълкът: Но аз говоря сериозно.
Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих.
Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус.
Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?
Бабата: Разбира се, към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът: Кога един вълк е непоносим?
Бабата: Когато прекалява с въпросите.
Вълкът: А една жена?
Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът: Много сте строга към себе си.
Бабата: Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.
(изяжда я)
Бабата: (от коpема на вълка) Жалко, че избързахте. Tъкмо си бях приготвила една твърде приятна духовитост.
В една северна страна се провеждало световно първенство по сечене на дървета. Явили се състезатели от САЩ, Канада, Норвегия, Швеция, Финландия, Русия и още няколко страни. Регламентът бил такъв: на всички състезатели се предоставяли еднакво широки и еднакво дълги ивици от един девствен лес, в които трябвало да секат, а състезанието приключвало, когато един от секачите достигнел края, като класирането ставало според това кой докъде е стигнал със сеченето. Всички състезатели били впечатляващи гиганти, нарамили огромни секири, само един от тях бил някакъв невзрачен дребосък с томахавка под мишница, на когото всички се подсмихвали подигравателно, но понеже нямало специални изисквания към физическите данни, дребосъкът бил допуснат до участие. Ето че състезанието започнало и се случило нещо неочаквано и невиждано - на всеки един замах със секира от страна на яките мъже дребосъкът отговарял с десетки удари с томахавката - все едно че бобър гризе дървото. И така това човече за един час повалило всички дървета в участъка си, като оставило смаяните си конкуренти далеч след себе си. Нямало как - изкачили го на почетната стълбица и му връчили златния медал и шампионската купа. Журналистите се втурнали към него и го попитали: - Вие откъде сте шампионе, къде се научихте така ловко и бързо да сечете? Дребосъкът: - Ми аз съм от Сахара и там се научих на занаята. Журналистите, озадачени: - От Сахара ли? Че там нали няма дървета? Дребосъкът: - Ми да, вече няма!