Снощи заваля сняг. Украсихме елхата с...

Снощи заваля сняг. Украсихме елхата с боядисани яйца. Децата се зарадваха. Котката, по традиция се метна върху елхата. Жената се ядоса, децата се смяха, котката изглеждаше доволна. На сутринта продължаваше да вали сняг. По телевизията някакъв професор говореше за глобалното затопляне. Помислих си, че е слънчасал. Погледнах пак през прозореца и реших, че просто човека е откачил. Тръгнах за работа. Две циганета ме подгониха със сурвачки. Скарах им се. Изринах снега. Колата запали от четвъртия път. Изпреварих три снегорина. Докато чаках да светне зелено, погледнах нагоре и видях премръзнало ято щъркели, опитващи се да се върнат на юг. Явно тази година лястовиците няма да дойдат. Ракията беше замръзнала по клоните на дърветата, а в далечината се чуваха предсмъртните писъци на нечия свиня. По радиото съобщиха, че няма да има новогодишно приветствие от преЦеденто, защото той сричал и не можел да мисли. Замириса на пръжки с лук.
Пролет е!!!
Ода за Студента:

Жив е той, жив е!
Там под юргана,
потънал в мисли лежи и пъшка.
Студент със поглед забит в тавана,
студент от лекции свикнал да кръшка.
От една страна декан го ручка,
от друга съвест на две строшена,
очи тъмнеят, глава се люшка
- зер не е пил вода студена!
Лежи студентът,
а в механата нещо го силно, страстно влече,
хлебарка скърца нейде в кревата,
а му се вече яйцето пече.
Сесия е сега!
Пейте робини тез тъжни песни!
От института ще да замине и този студент.
Но замълчи сърце!
Тоз, който мързел е по природа,
той не умира.
Него жалеят баща и майка - цялата рода.
Без жал пилеят сухи парици
- като са майка и баща овчици.
Tой ще да ги до гроба стриже.
Вуйчо владика - юнашка птица
- за братов син ще се погрижи.
Настане вечер. Печка затлее.
Колеги пълнят квартирата тясна.
Познат засвири, тълпа запее,
"На есен с песен", юнакът крясна.
Родни колежки с дивни премени чудни,
прекрасни танци поемат.
И потанцуват с лица засмени,
па при студента дойдат та легнат.
Една му уиски налива бърже,
друга му вино бяло прибавя,
трета го в уста целуне бърже,
а той я гледа мила, засмяна.
"Кажи ми, татко, де е файдата
от тез студентски гладни години?
Да смуча ази твойта заплата
дорде ми кефът не попремине."
И плеснат с ръце та се прегърнат,
и с песни тръгват из махалата.
Вървят и пеят, дорде осъмнат,
дорде си найдат нейде белята.
Но съмна вече.
А под юргана спи си студентът.
Ще рече човек, че вред е рано,
а времето скъпо тече ли, тече!