В годините преди демокрацията: Милиционер отива при...

В годините преди демокрацията:

Милиционер отива при негов приятел бръснар. Оня решил да се пошегува и му казал:
"Старши, ако познаеш една гатанка, цял живот ще те бръсна без пари - На моя баща е син, на мен какъв ми се пада?"
Мислил, мислил милиционерът, но не можел да каже отговора.
Тогава бръснаря му казал:
"Ами брат ми е, бе старши!"
Върнал се милиционерът в участъка и казал на подчинените си:
"Който познае една гатанка - 3 дни отпуск! На моя баща е син, на мен какъв ми се пада?"
Подчинените му мислели, мислели, но и те не уцелили отговора.
Тогава той казал:
"Ей, много сте глупави - ами на бръснаря брат е!!!"
Петдесет годишнина на дама. Много гости, лукс обстановка. Става съпругът и вдига тост за празника на съпругата си:
"Пия не за твоите 50 години, когато си кисела като зелка. Пия не за твоите 35 години, когато беше като френски коняк. Пия не за твоите 25 години, когато беше като пенливо шампанско. Пия за твоите 17 години, когато беше като сочна праскова!"
Гостите са силно притеснени и със страх поглеждат към рожденичката. Тя достолепно се изправя с чаша в ръка и отговаря:
"Пия не за моите 17 години, когато бях сочна праскова, но ти ме взе наядена. Пия не за моите 25 години, когато бях като пенливо шампанско, но ти ме пиеше с приятели. Пия не за моите 35 години, когато бях като френски коняк, но ти ме делеше с комшията. Пия за моите 50 години, когато съм кисела като зелка, с която ти с удоволствие би замезил, ако не ти беше твърде тъп ножа, за да я нарежеш!"
Беше рождният ми ден. Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ. С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други. А аз седях на дивана гол...