Някога, преди мноооого, много години Господ...

Някога, преди мноооого, много години Господ изчезнал за седем дни. Когато се върнал, Архангел Гавраил го попитал: - Къде бяхте? - Да знаеш само какво направих ей там! - гордо казал Господ и посочил надолу към облаците. - Какво е това? - Планета. Нарекох я Земя. Дарих я с живот и направих така, че там да има съвършен баланс. - Съвършен баланс? Какво означава това? - учудил се Архангела. - Виж сега, това е Европа - континент, който на север е развит и богат, а на юг е с хубав климат. Това пък е Азия. Там съм заселил жълтите хора, а в Африка черните. А това там са двете Америки - едната богата, другата бедна. Е, сега забелязваш ли баланса? - Да! - и ентусиазиран, Архангелът посочил едно местенце в югоизточна Европа - а това там какво е? - Това е България. Има красива природа, плодородни ниви, пълноводни реки и мек климат. Там живее народ работлив, умен и способен... - Добре де, ама точно тук баланс май няма... - Чакай да чуеш само кой ще ги управлява!
Една жена имала трима зетя. Един ден решила да провери, кой колко я обича и държи на нея. Излязла на разходка с най-възрастния, минали покрай реката и тя влязла да се изкъпе и започнала да се дави. Зетя веднага се хвърлил и я спасил. На следващата сутрин като станал пред къщата му имало чисто нова Волга, а на стъклото бележка: - "На любиния ми зет от тъщата". На следващия ден историята се повторила със средния зет. Той също я спасил и на сутринта видял пред дома си чисто нова Лада с бележка:' - "На любимия ми зет от тъщата". На третия ден излязла на разходка с най-малкия зет. Стигнали до реката, тя влязла да се къпе и започнала да се дави. Той се позамислил: - На големия купи Волга, на средния - Лада, за мен остава някое Трабантче, я нека се дави и си тръгнал. На сутринта станал и какво да види - пред дома му чисто нов Мерцедес, а на стъклото бележка: - "На любимия ми зет от тъста"…