Първи януари... 2010 година я помня...

Първи януари... 2010 година я помня сякаш беше вчера.
Качва се 23-24 год. майка с момиченце на 3-4 год. Сядат и детето почва да мрънка: - Искам Барби, искам Барби! Обаче това мрънкане е в различни тоналности, майката отговаря по същия начин: - Имаш вече триииии!… На хората им писва да слушат, но детето изведнъж млъква. Явно замисля нещо и изведнъж казва: - Аз пък ще кажа на баба. Майката се усмихва: - И какво толкова ще кажеш? Цялата маршрутка затаява дъх от любопитство. - Ще кажа какво видях, казва детето. Майката: - И какво толкова видя? Детето: - Видях как вчера целуваще пишката на тати! Маршрутката избухва в смях, жената си взема детето под мишница и слиза на следващата спирка. От там се качва млад мъж с момченце на около 7-8 год. Сядат на същите места, а всички в маршрутката се смеят та се късат. Мъжът смутено се усмихва и в този момент синът му изтърсва: - Тате, купи ми войници! Маршрутката избухва в истеричен смях, шофьора спира, защото не може да кара от смях и се обръща към младия мъж: - Братче, по-добре му купи войници, не дърпай дявола за опашката!
Вчера в детската градина... ( на компютърен език )

Вчера в детската градина
спам-а тръшна двама-трима.
Две дечица пък от снощи
нямат лични пощи.

Оня ден пък CIH намина,
тръшна май че двайсетина.
Дисковете като нови -
празни до основи.

На Иванчо за играчка
Дядо Мраз дарил търсачка:
бързо диска тя му рови,
файлчетата трови.

Днес пък сървъра пострада,
няма си той веч преграда,
sysadmin-a до обяд
оптиката ряза с яд.

Гаден хакер се промъкна,
всичките пароли смъкна.
А сега, деца, кажете,
де са часовете?

На admin-a му се спи,
файл копирал в ftp
кредитните карти всички.
На ви с'я парички!

Над смълчаните полета
пеят траурни звънчета.
Младо хакерче намина,
сървъра съвсем почина.

Две дечица с бодри песни
в къщи хъб-а си отнесли.
Т'ва админ-а го не схвана,
свърши кабела от LAN-a.

Кабела го гръм удари,
всички в нет-а ни завари,
дъно няма, платки, RAM:
всичко свърши се дотам.