И видя Господ, че Адам ходи...

И видя Господ, че Адам ходи умислен и самотен и му рече:
- Искаш ли да ти сътворя другар, ще се казва "жена", тя ще те слуша, тя ще ти готви, ще те утешава, ще те обича, ще ти бъде компания в самотните нощи, само, че ще трябва да взема от теб, един крак, едно око и един бъбрек.
- Господи, а не мога ли да мина по-тънко, например само с едно ребро?
- Може, въздъхна Господ и създаде съвременната жена.
Министър Велчев се готви да заминава на почивка на море. Изпратил един от секретарите да му резервира места. Пристига секретарят и изкарва шефа на хотела на плажа.
- Т`ва к`во е?
- Как какво, жълт пясък!??!
- Министърът не обича жълт пясък. Да се изрине целия и да се насипе бял пясък!
- Ама...
- Няма ама! (Вади куфарче с пари и плаща).
На следващият ден целият плаж е посипан с бял пясък.
- Т`ва к`во е?
- Как какво е!? Морето е.
- К`во море, бе? А виж, к`во е мръсно. До утре да се прочисти, камъните по дъното да се съберат, на всеки 30 секунди да има вълна висока максимум 55 сантиметра!
- Ама...
- Няма ама (вади куфара и плаща).
След два дни всичко е както трябва.
- Т`ва к`во е?
- Ами чайки.
- Никакви чайки! Всичките да се махнат, да се оставят само две, които да се шматкат по плажа но в никакъв случай да не излитат!
- Ама...
- Абе няма ама (пак плаща)...
След една седмица пристига министърът. Разходил се по белия пясък, погледал двете чайки, седнал в шезлонга, поел с пълни гърди свежият морски въздух и казал на секретаря:
- А, кажи сега, Петров. Можеш ли тая красота да я купиш с пари?!