Кауфланд, на касата. - Момчето пред...

Кауфланд, на касата. - Момчето пред мен си купи кутийка Durex, три Редбул-а и бутилка Джак... а, аз държах в ръка наденица, лютеница и люти чушлета... Къде сбърках?
Ода за Студента
Жив е той, жив е! Там под юргана, потънал в мисли лежи и пъшка. Студент с поглед забит в тавана, студент от лекции свикнал да кръшка. От една страна декан го ръчка, от друга съвест на две строшена, очи тъмнеят, глава се люшка - зер не е пил вода студена! Лежи студентът, а в механата нещо го силно, страстно влече, хлебарка скърца нейде в кревата, а му се вече яйцето пече. Сесия е сега! Пейте робини тез тъжни песни! От института ще да замине и този студент. Но замълчи сърце! Тоз, който мързел е по природа, той не умира. Него жалеят баща и майка - цялата рода. Без жал пилеят сухи парици - като са майка и баща овчици. Tой ще да ги до гроба стриже. Вуйчо владика - юнашка птица - за братов син ще се погрижи. Настане вечер. Печка затлее. Колеги пълнят квартирата тясна. Познат засвири, тълпа запее, "На есен с песен", юнакът крясна. Родни колежки с дивни премени чудни, прекрасни танци поемат. И потанцуват с лица засмени, па при студента дойдат та легнат. Една му уиски налива бърже, друга му вино бяло прибавя, трета го в уста целуне бърже, а той я гледа мила, засмяна. "Кажи ми, татко, де е файдата от тез студентски гладни години? Да смуча ази твойта заплата дорде ми кефът не попремине." И плеснат с ръце та се прегърнат, и с песни тръгват из махалата. Вървят и пеят, дорде осъмнат, дорде си найдат нейде белята. Но съмна вече. А под юргана спи си студентът. Ще рече човек, че вред е рано, а времето скъпо тече ли, тече!
Министър Велчев се готви да заминава на почивка на море. Изпратил един от секретарите да му резервира места. Пристига секретарят и изкарва шефа на хотела на плажа.
- Т`ва к`во е?
- Как какво, жълт пясък!??!
- Министърът не обича жълт пясък. Да се изрине целия и да се насипе бял пясък!
- Ама...
- Няма ама! (Вади куфарче с пари и плаща).
На следващият ден целият плаж е посипан с бял пясък.
- Т`ва к`во е?
- Как какво е!? Морето е.
- К`во море, бе? А виж, к`во е мръсно. До утре да се прочисти, камъните по дъното да се съберат, на всеки 30 секунди да има вълна висока максимум 55 сантиметра!
- Ама...
- Няма ама (вади куфара и плаща).
След два дни всичко е както трябва.
- Т`ва к`во е?
- Ами чайки.
- Никакви чайки! Всичките да се махнат, да се оставят само две, които да се шматкат по плажа но в никакъв случай да не излитат!
- Ама...
- Абе няма ама (пак плаща)...
След една седмица пристига министърът. Разходил се по белия пясък, погледал двете чайки, седнал в шезлонга, поел с пълни гърди свежият морски въздух и казал на секретаря:
- А, кажи сега, Петров. Можеш ли тая красота да я купиш с пари?!