Скъпи, ударих колата! - Кой звъня...

- Скъпи, ударих колата!
- Кой звъня?
- Бившата!
Скъпи Дядо Коледа,

Ти, вероятно, не си свикнал да получаваш писма по това време на годината (14 януари), но бих искал да изясним някои недоразумения между нас. В началото на миналия месец ти написах писмо, в което помолих за велосипед, ролкови кънки и футболен екип. В течение на цялата година учих като ненормален, имах най-добрите оценки не само в целия клас, а и в цялото училище. Честна дума- никой на около не се е държал по-примерно от мен - с родителите, братята ми, съседите, приятелите....Постоянно пазарувах, а два пъти
дори помогнах на една старица да премине през пешеходната пътека. Не остана нито една добра постъпка, която да не съм направил.... И за чий....интерес ми донесе тая тъпанарска дървена точилка, идиотската, цедка и чифт гадни чорапи? За какъв се мислиш, козел нещастен, да ме тормозиш цяла година и накрая да ми стовариш под тъпата елха цяла
купчина шибани боклуци. И сякаш нарочно донесе толкова много хубави подаръци на гадния съсед, че той дори не успя да си влезе през вратата с тях. Така че...дори и не си помисляй да се опиташ да си навреш тлъстия задник през моя прозорец! Само да посмееш и ще започна да хвърлям камъни по твоите смешни елени - те ще се разбягат и ще ти се
наложи да вървиш пеша по целия си шибан Северен полюс. И всичко заради това, че не ми подари проклетия велосипед! Върви на м**ната си, Дядо
Коледа! Тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, дебел, смръдлив Дядо Коледа!

Завинаги твой, малкият Иванчо!!!!!!!
След заточение в Сибир Ежко Бежко с остригана глава се прибира в родните гори Тилилейски. Още след първото дърво го напипал Кумчо Вълчо:
- Стой питке житена, ще те ям!
- Аз не съм питка житена, аз съм Ежко Бежко.
- Не е вярно, питка си. Ежко Бежко е с бодли... - и го погнал.
С големи усилия таралежа успял да избяга. Тъкмо се успокоил и насреща му - Баба Меца.
- Сто-о-й, питке житена, ще те ям.
- Аз не съм питка житена, аз съм Ежко Бежко!
- Лъжеш, Ежко Бежко е бодлив. Питка си. - и тя го подгонила.
Едвам се спасил и този път таралежа. Спрял до едно дърво да си почине, а измежду храсталаците се изшмулила Кума Лиса.
- О-о, здравей питке житена!
- Ама не съм питка житена, Ежко Бежко съм.
Огледала го лисицата оттук, оттам цъкала замислено и по едно време казала.
- Че не си питка, не си. Ама и Ежко не си. Някакво животно си, но какво точно - не знам. Само Великият мъдър Бухал може да каже. Отиваме при него и ако каже, че не си Ежко Бежко - ще те ям.
Тръгнали те. Вървели, вървели, минали девет реки, девет планини, девет пропаси и накрая стигнали вдън гори Тилилейски. На вековен дъб, на най-ниския клон клечал Великият мъдър Бухал и пушел хашиш. Приближила се лисицата, поклонила се почтително и се провикнала:
- О-о Велики и мъдри, отдели ми от ценното си време. Погледни това същество и кажи - какво животно е той?
Примигнал бухалът бавно, изпуснал няколко кълбета дим, затворил очи и потънал в дълбок размисъл.
По някое време отворил очи, поклатил бавно глава и мъдро казал:
- М-м-м да-а-а, така значи изглеждали те - северните елени...