Билла... Хубаво момиче на касата. И...

Билла... Хубаво момиче на касата. И голяма опашка, защото типът, дето е на ред, я бави. Решил е на висок глас да ухажва момичето. - Косата, а?! Нов цвят. Готино, готино! Тя се усмихва скромно и благодари. Тогава ония изцепва: - И сега какво, цветът на завесите пасва ли на килима, ха-ха? Лицето на момичето изстива, очите и се превръщат в свредели. Тя протяга ръка, изсипва рестото от стотинки в пликчето с продукти на кварталния дон Жуан и му казва: - Баба ти има килим. Аз съм с теракот.