Мечтата ми е да работя в...

Мечтата ми е да работя в S*X Shop! Само там обръщението към клиент "Заврете си го отзад" звучи доста уместно.
Пожар в осем етажен блок. Блондинка, брюнетка и червенокоса не могли да се изнесат навреме и останали заклещени на последния етаж. Дошли пожарникарите, опънали едно платнище и им викнали:
- Хайде, скачайте една по една!
Червенокосата скочила първа. Пожарникарите я гледали, докато лети, решили, че е грозна, дръпнали платнището в последния момент и мацката се разпльокала. После викнали нагоре:
- Айде следващата да скача!
Брюнетката се развикала:
- Да, бе да! Да не съм луда! Нали видях какво направихте.
Пожарникарите:
- Тази беше толкова грозна, че не заслужаваше да я спасим. Ти си по-красива и сега няма да дръпнем платнището. Хайде скачай!
Подлъгала се брюнетката и скочила. Докато летяла пожарникарите решили, че и тя е не по-малко грозна и пак дръпнали платнището...
След малко викнали на блондинката:
- Ти какво? Да не смяташ да останеш горе? Хайде скачай!
- Ще скоча, ама оставете платнището и се отдръпнете най-малко на трийсет метра, да не може да го дръпнете.
Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишният Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:
- Ама те са наобратно!
Поглежда и се вцепенява - наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
- А това не са моите обувки!
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля и пита:
- А къде са твоите?
- Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
- А къде ти са ръкавичките?
- Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките...