Всяка сутрин, като се събудя, първата...

Всяка сутрин, като се събудя, първата мисъл в главата ми е: "Довечера се прибирам от работа и веднага си лягам".
Знам, че сме най-древната цивилизация на Балканите, в Европа, във Вселената, наясно съм че динозаврите, маймуните, трансформърите и покемоните са произлезли от нас. Знам, че сме били на три морета, три планети и ставаме мъже на три ракии. Знам, че сме народ който играе в ледени води, ходи по огън, пие вода с уран и яде лютеница с наркотици. Запознат съм, че сме измислили компютъра, автоматичната скоростна кутия, тройния чушкопек, левия мигач и десния завой. Знам, че имаме песен в космоса и на Евровизия (за другия поп) фолклор е трудно доказването, защото сърбите и гърците са смляха да ни джамбазят хитовете. Знам, че след като са изобретили с*кса ние първи заменяме козата с жена. Запознат съм, че сме създали кирилицата, глаголицата, шльокавицата (zdr ko pr), телепатията и езика на делфините. Наясно съм, че разбираме от футбол, политика, варене на ракия, генно инженерство и ядрена физика. Знам за всички тия патриотични неща, колко велик народ сме и никога не съм спирал да се гордея с това, ама сънародници, айде моля Ви се припомнете си кои сме и спрете да серете в общата маза.
Иванчо се прибира от училище, баща му го пита какво са учили. - Политическото устройство на държавата, но нещо не го разбрах. - Много просто, сега ще ти обедня. - казва баща му. - Аз работя и изкарвам парите, значи аз съм капитала. Давам ги на майка ти, тя е ги разпределя, за каквото трябва, тя е правителството. Майка ти нарежда на домашната прислужница, какво да прави, значи прислужницата е работническата класа. Дядо ти се бърка навсякъде и следи за реда, точно като профсъюза. И за кого правим всичко това - за теб, значи ти си народа, и за твоето по-малко братче, защото то е бъдещето. Разбра ли сега. Иванчо се почесал по главата: - Май ще трябва да си помисля една нощ.. През нощта братчето му се наакало, разревал се и събудил Иванчо. Той отишъл в спалнята, гледа баща му го няма, майка му хърка и не се събужда. Отишъл да търси домашната прислужница и намира баща си при нея в леглото, толкова зает, че не го забелязва, а през прозореца, дядо му шпионира. Върнал се отново в детската. На сутринта баща му попитал, дали Иванчо е разбрал обяснението му от снощи. - Тате, всичко ми е ясно. Капитала чука работническата класа, правителството спи, прогсъюза само гледа, народа го игнорират, а бъдещето лежи в лайна...