Прибира се един баща от мисия...

Прибира се един баща от мисия и пита: - Как е Джудит? Хършел: - Добре, яде, като кон и спи, като пън!
Мъж е в командировка. Един ден преди да си тръгне към дома, той изпраща телеграма на жена си - така и така, прибирам се утре, ела ме посрещни на гарата. Слиза на другия ден той от влака, а жена му я няма. Прибира се разгневен вкъщи и я заварва с любовник в леглото. - Ти, ку*ветино такава, нали ти изпратих телеграма, че се прибирам. Край, развеждам се! - крещи той, докато си събира багажа. Треснал вратата и излязъл. На улицата, обаче се сетил и решил да се оплаче на тъщата. Отива при нея и започва: - Така и така, твоята дъщеря ми изневерява. - Как така? - възкликва тъщата. - Ами, аз и пратих телеграма, прибирам се, тя с любовник. - Е-е, не се горещи! За всяко нещо си има обяснение, изчакай малко, аз ще и звънна да разбера нещата. Мъжът сяда и започва да пие, а тъщата води разговор с дъщеря си. След известно време разговорът свършва и тъщата ухилено се обръща към зетя: - Видя ли, бе? А ти веднага искаш да се развеждаш. За всяко нещо си има обяснение. Тя просто не ти е получила телеграмата…
Учителката казва на децата в час:
- Деца, сега ще учим за образното мислене. Аз ще ви кажа от колко букви е думата и ще ви опиша предмета, а вие трябва да познаете кой е той. И така - думата е от четири букви, а предмета е малко живо същество с къдрава козина, което блее и суче от майка си...
- Агне, агне... - започнали да крещят децата.
- Точно така деца. Хайде сега вие казвайте думички и описвайте предмета...
Започнали децата да вдигат ръка, учителката ги посочва едно по едно, но все отминава Иванчо, защото си го знае какъв е цапнат в устата. А той ще си скъса ръката от вдигане...
Чакала тя да удари звънеца, чакала, но уви... И ще, не ще, най-накрая казва:
- Добре Иванчо, хайде сега ти кажи...
- Думата е от три букви, средната е у, а предмета е кръгъл, дълъг и хвърля отпред, хвърля ...
В това време учителката, цялата зачервена го прекъсва и почва да крещи:
- Мръсник, хулиган. Марш при директора!
Навежда глава Иванчо, тръгва покорно и хванал вече дръжката на вратата се обръща и казва:
- Думичката е душ, госпожо. Но ми харесва начина ви на мислене...