Мъж се прибира от командировка и...

Мъж се прибира от командировка и представя отчет за разходите в счетоводството. Счетоводителят чете:
- "За транспорт 50 лева, дневни 120 лева, прост*тутка 200 лева...
Счетоводителят:
- Да ти кажа, разходите за прост*тутка не са предвидени по закон. Обаче, какво да те правя, ще ти ги призная, но ще напишем "Забиване на гвоздеи 200 лева"...
След един месец същият мъж се прибира отново от командировка. Счетоводителят чете отчета:
- "Пътуване 50 лева, дневни 120 лева, забиване на гвоздеи 200 лева, ремонт на чука 200 лева"...
Скъпи Дядо Коледа,
Ти, вероятно, не си свикнал да получаваш писма по това време на годината (14 януари), но бих искал да изясним някои недоразумения между нас. В началото на миналия месец ти написах писмо, в което помолих за велосипед, ролкови кънки и футболен екип. В течение на цялата година учих като ненормален, имах най-добрите оценки не само в целия клас, а и в цялото училище. Честна дума - никой наоколо не се е държал по-примерно от мен - с родителите, братята ми, съседите, приятелите... Постоянно пазарувах, а два пъти дори помогнах на една старица да премине през пешеходната пътека. Не остана нито една добра постъпка, която да не съм направил... И за чий... интерес ми донесе тая тъпанарска дървена точилка, идиотската цедка и чифт гадни чорапи? За какъв се мислиш, козел нещастен, да ме тормозиш цяла година и накрая да ми стовариш под тъпата елха цяла купчина шибани боклуци. И сякаш нарочно донесе толкова много хубави подаръци на гадния съсед, че той дори не успя да си влезе през вратата с тях. Така че... дори и не си помисляй да се опиташ да си навреш тлъстия задник през моя прозорец! Само да посмееш и ще започна да хвърлям камъни по твоите смешни елени - те ще се разбягат и ще ти се наложи да вървиш пеша по целия си шибан Северен полюс. И всичко заради това, че не ми подари проклетия велосипед! Върви на майната си, Дядо Коледа! Тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, дебел, смрадлив Дядо Коледа!
Завинаги твой, малкият Иванчо!
Прибира се самотен мъж късно през нощта. Дъжд, студ, но той си е пийнал и е в настроение. Изведнъж чува тънък глас:
- Вземи ме със себе си, добри човече!
Оглежда се. - жаба. Направо чудо!
- Ти ли ми говориш?!
- Аз - казала жабата.
- Гладна съм, уморена съм, спи ми се, студено ми е. - занареждала жабата.
"Е, какво пък толкоз, ще я взема" - помислил си човекът и я сложил в джоба си. Върнал се в апартамента, извадил жабата и я сложил до радиатора да се стопли, а той седнал да вечеря.
- Гладна съм, вземи ме при себе си да хапна. - проплакала отново жабата.
- Хайде, то се е видяло, ела тук! Добре, че жената е в командировка, щеше да ме вземе за луд.
Като похапнали, човекът си легнал, но в тъмното отново дочул гласа на жабата:
- Вземи ме при себе си в леглото! Студено ми е, спи ми се!...
Хайде, мира да има, съжалил я пак, взел я в леглото си. Изведнъж жабата се превърнала в красавица с неземно тяло и разкошни дълги коси.
- Аз бях омагьосана и превърната в жаба. - заразказвала тя.
- Трябваше да се намери добър човек, който да ме вземе със себе си, да ям от неговата храна и да легна в неговото легло, за да си възвърна предишния образ.
В този момент на вратата се позвънило. Става да разбере кой е, жена му се връща преждевременно от командировка. Като видяла какво има в леглото му, скандалът бил неизбежен:
- Дай ми обяснение! Какво е това в леглото ти!
- Ами-и-и... Да ти кажа, че е жаба-а-а, няма да ми повярваш...