Доказано: не пиещите служители взимат по-често...

Доказано: не пиещите служители взимат по-често болнични. За разлика от злоупотребяващите им колеги, те никога не приемат симптомите на остри простудни заболявания за обикновен сутрешен махмурлук.
Една млада жена си вървяла по центъра, когато без да иска настъпила Вълшебното Лайно. Изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, диви животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял праисторическият човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка: - К’ва си ти, ма? - Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера! – примолила му се девойката. - Мах’са от тука, ма. – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас. - Моля те, моля те, ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб. - Не, разкарай се. Не ми трябваш. - Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама! Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си: - За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе?!
За да улесня избора ви относно това подходящ ли е ТУ за вас, ви предоставям следния тест.
1. За какво използвате компютъра?
А. Т’ва к’во е?
Б. За игрички и филми
В. Програмирам
2. Познати ли са ви понятията компилатор, занитване, печатна платка, електродвижещо напрежение, кондензатор?
А. ХАХАХАХАХ, егати вица!
Б. Май съм чувал(а) някои от тях по телевизията.. аааа, да, сетих се! Кондензатор не беше ли нещо от ел.техниката?
В. Много ясно, че ми говорят, обиждате ме!
3. Знаете ли как как да боравите със следните уреди: поялник, амперметър, шублер?
А. хм... кви са тия животни?
Б. Май съм виждал поялник.
В. Използвал(а) съм ги, постоянно ги използвам!
4. Имате ли желание за учене?
А. Хехееее, вие продължавате с вицовете... има си пари за тая работа...
Б. Ми ако се налага, ще поучвам от време на време.
В. Дайттеее...
5. Искате ли във висшето си занимание да се занимавате със стругарство, шлосерство, металолеене.
А) с какво!?!
Б) бъзикате ме нали!?
В) баща ми е стругаро-фрезист и за мен ще е чест да продължа традицията!
6. Знаете ли каква е разликата между ТУ-София и Лудницата
А) едното е университет.
Б) в ТУ няма луди!
В) в лудницата поне персонала е нормален!
7. По колко часа спите на ден?
А. 10-12
Б. 8-10
В. 5-6
8. Готови ли сте да прекарвате по 12 часа в университета (лекции, упражнеия...), да излизате 6:30 от вас и да се прибирате в 20:30?
А. Не
Б. Да
В. Няма да има по-приятно и интересно занимание. Дори искам!
9. Как сте с психиката?
А. Наред съм си
Б. Като всеки нормален човек
В. Искам да вляза в ТУ
Ако преобладаващите ви отговори са В. ->това е мястото за вас
Ако не - премислете добре избора си!
Успех!