Събрала Айшето малко пари за ютия...

Събрала Айшето малко пари за ютия, дала ги на Асан и поръчала: – Да ми купиш ютия и не изпивай парите, че ще ти счупя главата! Асан това и чакал. Отишъл в кръчмата и изпил всичките пари. На връщане застанал пред витрината на малкото магазинче и се загледал в ютията. Продавачът застанал на вратата и го попитал: – Асане, ютия ли ще купуваш? – А бе, щях да купувам, ама изпих всичките пари! – Няма проблем! - казал продавача. - Ще измислим нещо. – Какво? - пита Асан. – Слагам ютията на рафта, ти удряш по рафта с надървения си чл*н, и ако подскочи ютията - твоя е! След пет минути Асан излязъл с широка усмивка и ютия в ръка. Вечерта Айшето се прибира от джобпазар и 'що да види, Асан го надървил и блъска с него по мебелите. – Какво правиш, бе? Ти луд ли си? Че ми строшиш мебелите! – Трай ма, тренирам за еЛ Си Ди телевизор...
Един човек бил много зиморничав, вечно му било студено. Накрая умрял. Озовава се пред портите на Рая и св. Петър го пуска.
В Рая температурата е вечно 24-25 градуса, приятни градини, птички, цветя, а нашият човек се мота наоколо и трепери, пак му е студено. Св. Петър го попитал:
- Как може да ти е студено?! На земята все мръзнеш. Тук е Раят, всичко е перфектно, а ти само трепериш.
- Ами явно за мен и тук е студено.
Предложил му св. Петър да го свали долу при Дявола за малко да се постопли.
Слезли долу при Дявола:
- Какво ми водиш?
- Водя го този само за малко, че горе мръзне. Пусни го в 1-ви кръг на Ада да се постопли малко.
Отваря вратите Дяволът на 1-ви кръг на Ада и нашият влиза. След 10 мин. излиза - пак му е хладно.
Дяволът го води в 5-ти, 7-ми кръг на Ада. Седи малко човекът, излиза и пак трепери.
- Пак ли ти е хладно?
- Не мога да се стопля, пак ми е студено! - рекъл той.
Накрая Дяволът го бутнал в 10-ти кръг на Ада.
Минало се известно време и св. Петър казал на Дявола:
- Колега, дай да отворим за малко да го видим този как е, че трябва да го качвам скоро.
- А, как да е, сигурно се е изпържил сто пъти досега, може и следа да няма от него.
- Нищо, нищо, отвори за всеки случай.
Оварят те и отвътре се чува гласът на нашия човек:
- Врататааа!!!