На един му се припикало много...

На един му се припикало много, къде, къде, няма къде. А един тъмен безистен към една кооперация. Мушка се там, изпикал се с кеф и тъкмо си прибира голямото парче, се появава една симпатична жена на около 45 години. Загледала се тя в голямия му х*й и казва:
- Младежо, от 25 години съм вдовица, толкова време не съм виждала, камо ли да барна х*й. Може ли само да те погаля по единия т*шак!
- Може, разбира се - и изкарал хубаво нашият целия зарзават.
Гали тя едното м*до и казва:
- А може ли да погала и другото?
- Може, може - дърви се симпатягата.
Хванала нашата с другата ръка другото, гали, масажира нежно, той се кефи и дърви. Следва много рязко и силно дърпане в противоположни посоки, див крясък от болка и ужас и нов въпрос:
- Може ли да те помоля да не пикаеш повече тук?!?!
Възрастна вдовица получава говорещ папагал за рождения си ден. Слага го в стаята си и започва да му се радва, но от папагала нито дума.
- Може би му трябва малко време да свикне - казала си тя и започнала да се съблича, за да си ляга. В момента, в който сваля блузата си и се навежда да свали кюлотите, папагалът надава вик:
- Луда ли си ма, дърта, гадна, необръсната, човешка твар, да ме гътнеш ли искаш, да та е*а маймуната сбръчкана!!
Ужасена жената грабва папагала от клетката му и го вкарава във фризера. Оставя го там петнадесет минути. Когато го изкарва, папагалът е почти мъртъв, а тя започва да нарежда:
- Слушай, грозен плъх, няма да търпя такъв просташки, гнусен език в къщата си! Това да ти е за урок!
- Добре, добре, няма да се повтори, госпожо, обещавам! Само да питам... много ми е интересно, тая пуйка вътре, да не би да ти е видяла отвратителната, мазна шунда???
Кратки версии на класически произведения за мързеливи хора: "Война и мир" (Лев Толстой) - Всички са тъжни. Вали сняг. "Гроздовете на гнева" (Джон Стайнбек) - Животът във фермата е кофти. Пътуване! Пътуването е кофти. "Дон Кихот" (Мигел де Сервантес) - Мъж напада вятърни мелници. Освен това е и луд. "И слънце изгрява" (Ърнест Хемингуей) - Загубено поколение се напива. Все още е загубено. "Моби дик" (Хърман Мелвил) - Човек срещу Кит. Китът побеждава. "Одисей" (Джеймс Джойс) - Дъблин, нещо, нещо, нещо, вмъкнато изречение. "Одисея" (Омир) - На ветеран от войната му отнема цяла вечност да се прибере, после избива всички. "Брулени хълмове" (Емили Бронте) - Нещо като брат и сестра се влюбват. Мъгливо е. "Уолдън" (Хенри Дейвид Торо) - Мъж седи навън 2 години. Нищо не се случва. "Престъпление и наказание" (Достоевски) - Убиец се чувства зле. Признава си. Отива в затвора. Олеква му. "Беоулф" (англосаксиноски епос) - Герой убива чудовище. Бла, бла, бла. Дракон убива героя. "Ад" (Данте) - Адът направо избухва.