Полковник се прибира вкъщи и хваща...

Полковник се прибира вкъщи и хваща жена си с майора.
Вади пистолета и му казва.
-Ела с мен отвън.
Излизат на улицата. Полковника:
- Слушай, познаваме се отдавна, колко години служим заедно, големи мъже сме. Ще направим така, аз ще стрелям два пъти във въздуха и двамата ще паднем. При когото първо дойде жена ми, за него ще остане.
Жената чува двата изстрела, подава си главата през прозореца да погледне и после се провиква:
- Иванеееее, излизай, тия двамата кретени се изпозастреляхасе.
Някаква жена се кани да замине в отпуска на море, но без мъжа си. Мъжът и обаче не я пуска: - Не, не може. - Ама защо? - Защото там ще ми изневериш. - Няма! Кълна се! – заклела се жената. - Добре! – казал мъжът. – Ще те пусна, но за всеки случай ще ти нарисувам на корема един трактор. Ако има много търкане по корема, тракторът ще се изтрие и това ще значи, че си ми изневерила. - Добре! – съгласила се жената. Мъжът и нарисувал един трактор на корема и тя заминала. Там на морето обаче се запознала с един гларус. Не се сдържала и изневерила на мъжа си и то многократно. Естествено заради любовните изпълнения трактора на корема и се изтрил. - Ами сега! Какво ще правим! – уплашила се жената. - Не бой се! – казал любовникът. – Имам един приятел художник. Той ще ти нарисува нов трактор. Отишли при художникът. Обяснили му за какво става дума и той започнал да рисува нов трактор. - От ауспуха излизаше ли дим? – попитал художника. - Ами сега! - уплашила се жената. – Не помня. Май излизаше дим. - Добре. Ще нарисувам дим. След малко художникът пак пита: - А в кабината на тракторът имаше ли шофьор? - Ау-у-у не помня! Май имаше. - Добре, ще нарисувам и шофьор. Художникът нарисувал тракторът и жената си отпътувала за в къщи. Щом се прибрала, отишла при мъжа си, вдигнала си тениската и гордо му заявила: - Ето виж. Тракторът е тук. Не съм ти изневерявала. Мъжът внимателно разгледал трактора и казал: - Аре стига бе. Не стига че са те скъсали от е*ане, ами и трактора са успели да запалят и да го подкарат.
Моят приятел машинист П.Д. работеше в депо София на 04.13 (дизел). Един ден качил дядо си да го откара до Видин, тъй като имал курс с бърз влак дотам, а дядото бил от тамошно село. Седнал дядото в кабината на сгъваемата седалка за инструктора, потеглили и почнал да пита:
- Пешко, ти си такова слабичко момче, как я караш тая грамадна машина, бе?
- Не е до сила, дядо, ето - седя си в креслото, въртя си се и от време на време държа туй кормило (контролерът се върти с нещо като малко кормилце).
Наближили до първия тунел и П. решил да се помайтапи:
- Виждаш ли, дядо, тая дупка пред нас? Дръж се да я улучим право в средата, че иначе ни е спукана работата!
Старецът се спекъл, забил нокти в седалката, ококорил очи като бушони и заломотил с треперещ глас:
- Ей, момче, внимавай, дръж здраво кормилото! Друг път вкарвал ли си тая грамадна пущина в таз малка дупка? Ще ни попилееш, бе, дръж здраво! И намали малко, джереме такова, какво си се зафърчал... Ей! Ей! Олелееее... - Влакът влиза в тунела и грохотът го заглушава.
Излезли на светло, Пешо погледнал дядо си и съжалил, че се е пошегувал - старецът бил бял като платно, целия облян в пот, а пръстите му от стискане на седалката били направили дупки в тапицерията. От прехапаните му устни била потекла кръв.
- Охххх, Пеше, има ли още такива дупки, бе миличко?
- Абе дядо, нали знаеш, че влакът върви по релси и не може и на милиметър настрани да мръдне - желязото го води! Това кормило е за друго (врътва го насам-нататък). А пък дупки - колкото щеш. Имаме още 21 да минем. Ти чунким за пръв път минаваш от тука!
- Е, Пеше, ти си знаеш как върви влака, ама я дръж здраво кормилото, пък си приказвай каквото искаш... То, отзаде у вагона си е друго... А! Друга дупка! Я спри да слезем, баба ти нема да остава вдовица на стари години! Спирай ти казвам!