Според теорията на относителността на...

- Според теорията на относителността на Алберт Айнщайн Чък Норис може да ви ритне вчера.
Г-н Хонда, умрял и отишъл на небето, за да го съдят.
При портите, Св. Петър му казал, "понеже си бил такъв добър човек а твоите мотори промениха света, наградата ти е, че можеш да поциклиш с който искаш в Рая."
Г-н Хонда помислил малко и казал, "Искам да се видя с Господ. Искам да го питам нещо".
Св.Петър помислил към 1-2 минути, след което завел г-н Хонда в Тронната Зала и го представил на Господ.
Тогава той попитал Господ, "Ти ли си изобретателя на жените?"
Годпод казал: "О, да. Определено съм аз "
"Ами," казал г-н Хонда, "Като един професионалист на друг, имаш някой много сериозни пропуски във дизайна."
1- Има много голяма несъстоятелност в предните изпъкналости.
2- Дрънка постоянно с висока скорост.
3 - На повечето задниците им са меки и се клатят прекалено много.
4 - Входящите колектори са поставени прекалено близко до изходящите.
5 - Като сложим и ежемесечният им принудителен престой и бездействие става нечовешко, а за средствата дето отиват за поддръжка просто да не говорим.
"Хм, ти определено направи няколко много добри попадения" отговорил Господ, "Нека да погледнем."
Господ отишъл до нечовешкия си супер компютър, написал някакви неща и зачакал за резултата. След малко казал, "Ае, май ще излезе, че си напълно прав и моето изобретение е дефектно, но според тея номера, повече мъже се возят на моето изобретение, отколкото на твоето."
Отворили голям универсален магазин в гората. На щанда за хранителни стоки имало нов продукт, който бил голямо чудо и всички животни се редяли на опашка, за да видят какво представлява... Решил и заека да провери - какво е това нещо Жгмуди, за което всички животни в гората говорели. Станал много рано и отишъл до магазина. Но какво да види - опашката - километрична. Чакал, чакал и вечерта тъкмо да му дойде реда и магазина затворил. Отчаял се заека, но желанието му да види какво е това чудо било огромно и той станал още по-рано на другия ден. След дълго чакане най-накрая му дошъл реда.
- Един килограм Жгмуди моля! - казал заека на магазинерката.
- Съжалявам, но Жгмудите се продават само в непрозрачно пликче, не са на килограм.
- Добре дайте ми едно пликче тогава!
Щастлив заека взел пликчето, с огромното нетърпение да разбере какво е това. Поразмислил, но решил първо да го занесе при жена си и малките зайчета, за да видят заедно изнената. Прибрал се и още от вратата се провикнал:
- Жена, деца, добрах се, взех ги най-накрая тия прословути Жгмуди!
Всички се скупчили нетърпеливо около него и заека разтворил пликчето...
И какво да видят... Жгмуди!