Бисери от Военната академия...

Бисери от Военната академия:
1. И не ми правете такива умни физиономии - не забравяйте че сте бъдещи офицери!
2. Тук не е Англия - копайте по-дълбоко!
3. Командата "Ходом - марш" се изпълнява на бегом!
4. Взимате устава и го преписвате наизуст!
5. Що за свиня е минавала оттук, крава ли що ли..
Млад мъж се разхождал в гората. Но се загубил. Лутайки се, стигнал до някаква къща. Почукал на вратата. Отворил му архаичен на вид китаец с дълга бяла брада.
- Може ли да пренощувам у вас? - примолил се младежът.
- Разбира се! Но при едно условие. Ако дори с един пръст докоснеш дъщеря ми, ще те подложа на най-жестоките китайски мъчения.
- Добре! - съгласил се изгубеният и влязъл в къщата
По време на вечерята той не можел да откъсне очи от дъщерята на стопанина... Забелязал, че и тя постоянно го наблюдава. Обаче, помнейки заканата на стареца, устоял на изкушението и след като се нахранил си легнал. През нощта той не можал да заспи заради напиращото желание и решил тихичко да се намъкне в стаята на дъщерята, с надеждата, че тя го чака... а баща й нищо няма да усети. На сутринта той крадешком се върнал братно в своето легло и заспал - уморен и щастлив. Събудил се заради някаква тежест върху гърдите. Това бил голям камък с надпис:
"Китайско мъчение номер 1 - голям и тежък камък върху гърдите"
"Ама че тъпотия" - помислил си младежът - "ако това е най-доброто, което старчето може да измисли, няма от какво да се опасявам".
Вдигнал камъка и го запратил през прозореца. Тук обаче забелязал друга бележка:
"Китайско мъчение номер 2 - камъкът е вързан за левия ви тестис."
Паникьосал се... погледнал през прозореца и видял, че въженцето скоро ще се изпъне до крайност от тежестта.Решил, че е по-добре да си потроши няколко кости, отколкото да го кастрират и скочил през прозореца. Падайки той видял голям надпис, изписан направо на земята:
"Китайско мъчение номер 3 - десният ви тестис е вързан за крака на леглото"
Две жени лежали на съседни шезлонги на плажа и се заговорили. - Ти как се казваш? - Пепи. - Странно, и аз се казвам Пепи. - Моята фамилия е Въртигъзева. - Странно, и моята фамилия е Въртигъзева. - Аз съм от Плевен. - А, и аз съм от Плевен. А ти с какво се занимаваш? - Ами бях секретарка на директор на ТКЗС. - Странно, и аз бях секретарка на директор на ТКЗС. - А как се казваше този директор? - Бързоклатев! - Стига бе! Ама Филип Бързоклатев ли? - Да, защо, да не би и ти да си му била секретарка. - Да, три години. - А, и аз му бях секретарка три години. - И колко ти беше заплатата? - Ами 390 лева. - Странно, моята беше 370. - А, защо така бе? Защо ти е плащал по-малко? Ти правеше ли му кафе всяка сутрин? - Ами правих му. - А телефона вдигаше ли? - Вдигах го като звънеше. - А пускаше ли факсове? - Ами пускала съм, научих се само за 2 месеца. - А правеше ли му свирки? - Ами правех му. - А гълташе ли? - Ами гълтах! - Ето - удържал ти е за храна!