Люксембург. - Жак, какво ще правиш...

Люксембург.
- Жак, какво ще правиш днес?
- Мисля да покарам колело из страната.
- А следобяд?
Един нещо го закъсал с тънката част. Решава да се консултира, с приятел.
- Препоръчвам ти доктор Делевски! - обяснява му приятелят - Миналата година и аз имах подобен проблем и той ми сложи чисто нов х*й. Сега съм безотказен.
- Ама, да не взема много скъпо? - притеснява се човекът.
- Е, 3000 лева струва операцията, но си заслужава всяка стотинка.
- А бееее, много ми се струва, пък и нямам толкова пари в момента. Не може ли да направи нещо като за 1000-1200 лева?
- Виж какво, аз ще ти дам телефона му, пък ти ще си говориш с него за цени. Каквото се разберете. - отсича приятелят.
Говорил човекът с доктор Делевски и се разбрали да го оперира за 1000 лева. Минала операцията, след месец се срещат с приятеля.
- Е, как е с новия х*й? - интересува се приятелят.
- А бе, нещо не съм много доволен, да ти кажа. - споделя човекът - Ту работи, ту не работи. Май не е както трябва работата...
- Я дай да погледна! - нарежда приятелят му.
Човекът си вади инструмента, приятелят го поглежда и казва:
- Амчи той ти е сложил моя стария!...
При насjъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря.
- Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука.
- Да Иванчо, за тука си. Влизай.
И тъй като било по обед, Господ го пита:
- Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен?
- Ами да, защо не.
Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал:
- Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват.
- Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.