Един мъж от село тръгнал за...

Един мъж от село тръгнал за града на пазар. Ходил той по пазара, разгледал всичко, купил си една гъска и тръгнал да се прибира. На връщане минал през центъра и гледа - кино. Решил да види какво е това, обаче на вратата не го пуснали да влезе с гъската. Нашият мислил, мислил и я скрил в потурите. Пуснали го в киното, влязъл, филмът започнал, обаче гъската шавала непрекъснато в потурите и не му позволявала да гледа. На него му писнало и извадил главата й през дюкяна на панталона. След пет минути жената до него припаднала.
Завели я на доктор и той я пита:
- Какво се случи?
- Седя си аз в киното и до мене някакъв мъж.
Изведнъж той си извади оная работа и аз припаднах.
- Е, какво толкова? Не си ли виждала?
- А, виждала съм. Ама неговата ми ядеше от пуканките.
Червената шапчица, Антъни Бърджис
- И сега накъде, а?
Бяхме аз, т.е. - Красная Шляпочка, и моите три товарищки - Мамчето, Бабето и Смотаното Дианче, дето все й викаме "Охотничка"; седяхме в питейното заведение "Дъртия лес" и си блъскахме разссудока какво да правим в тази никчемна осенна вечер, тъмна като рот и холодна, че и влагостна, на всичко сверху. "Дъртия лес" форевър си е бил местечко, в което си пие всичко и еврифинг, но вие, сестрички, може вече да сте зафоргетили какви пъбове имаше по ония таймове… да не говорим, че ландскейпите се менят тъй бистро, че всичко се забравя, пък и газети вече селдъмно се читаят…
Карманите ни бяха фулнати с денги, та нямаше все още нужда да гоним мъните, като фраснем някой престарял "вълчак" в тъмното, и докато смотрим как плува в кровта и потрохите си да делим на четири… Но като ни доскуча се хванахме вся команда и екзитирахме на мъглявия стрийт, дето, като да сме го ордернали ни ждеше един "вълчак", ама от най-дъртите и мазните!
Приближихме се ние към него, съвсем учтиво, и аз го заговорих, като преди туй смушках Смотаната да си затваря гърголника, щото той й върши работа само като в него влиза нещо, ама за обратната работа, хич я няма горката. Мамчето и Бабето и зашъткаха, а аз бръкнах в кошничката, дето я нося на кръста си и набарах бокса.
- Извинете, братко… - прокашлях се, като да бегинна процеса на знакомство…