Млада, бременна програмистка седи в кухнята...

Млада, бременна програмистка седи в кухнята и плаче. Майка и мърмори:
- Как можа, бе Марче? Как посмя да го направиш?
Програмистката през сълзи:            
- А, той обеща да стане регистриран потребител....
ОСНОВЕН ВЪПРОС
Защо пилето пресича пътя?

ОТГОВОР:
Учителката от детската градина:
- За да отиде от другата страна на пътя.

Платон:
- За свое добро.

Аристотел:
- Това е в природата на пилетата – да пресичат пътища.

Карл Маркс:
- Исторически неизбежно е.

Садам Хюсеин:
- Посоченото действие е непровокиран акт на бунт и ние съвсем справедливо ще изсипем пет тона нервно-паралитичен газ върху него.

- Роналд Рейгън:
Забравих.

Хипократ:
- Заради излишък на флегма в неговия панкреас.

Мойсей:
- И дойде господ от небето и каза на пилетата - ”Пътят ще требва да се прекоси”. И пилетата започнаха да прекосяват пътя, и настъпи радост.

Ричард Никсън:
- Пилетата не са прекосявали пътя. Повтарям! Пилетата НЕ СА прекосявали пътя.

Симеон II
Пилето ще пресече пътя! Вервайте ми!

Фройд:
- Фактът, че вие изобщо сте загрижени за това, че пилетата прекосяват пътя, разкрива вашата с*ксуална несигурност.

Дарвин:
Още от векове пилетата съвсем естествено са се селектирани по такъв начин, че те в момента генетично са предразположени да пресичат пътя.

Исак Нютон:
- Всяко пиле във вселената винаги ще може да пресича пътя перпендикулярно на дължината на пътя в една безкрайно дълга права линия с постоянна скорост, освен ако пилето не спре в резултат на небалансирани противодействащи сили от противоположната на пилешкото движение посока.

Айнщайн:
Дали пилето пресича пътя или пътя се движи под краката на пилето зависи от гледната точка.

Хайсенберг:
- Никой никога не знае със сигурност дали в действителност то ще стигне до другата страна на пътя.

Буда:
- Задаването на този въпрос отрича природата на пилето.

Ърнест Хемингуей:
- За да умре в дъжда.

Снупи:
- Беше тъмна, бурна нощ. Някъде в дъжда едно пиле пресичаше пътя.

Вуте:
- Май пропуснах нещо.
За някаква много, ама много важна мисия, руската разведка решила да ползва най, ама най-опитния си и засекретен агент, който непрекъснато бил дообучаван, доошлайфан и държан в дълбок резерв.
Пристигнал разведчикът в САЩ, оглеждал се няколко дни да не го следят и се влял в тълпата. Като начало седнал в заведение, пред бармана и си поръчал чай. Барманът му сервирал, навел се дискретно до ухото му и го попитал:
- Е, как е сега у вас, в Русия?...
Сякаш мълния треснала разведчика - разконспириран!
- Как познахте че съм руснак?
- Само руснак може да пие чая си, а лъжичката му да е в чашата...
Разведчикът веднага докладвал, където трябва, изтеглили го и понеже обучението му струвало много скъпо, продължили да го доошлайфат, детайл по детайл и след година усилени тренировки, отново го пратили в Щатите. Отново пристигнал на посочения адрес, оглеждал се няколко дни да не го следят и се влял в тълпата. Влязъл в заведение, седнал срещу бармана и си поръчал чай. Барманът му сервирал, навел се дискретно до ухото му и го попитал:
- Е, как е сега у вас, в Русия?...
Сякаш сто мълнии треснали разведчика - пак разконспириран!
- Как познахте че съм руснак? Лъжичката ми не беше в чашата...
- Само руснак може да пие чая си, а в погледа му да се вижда - сякаш лъжичката му е в чашата...