Мъжо, пусна ли пералната...

- Мъжо, пусна ли пералната? - Да, през прозореца…
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми.
Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили...
Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед.
Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме.
След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме.
Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята.
След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...
Една мадама си миела плочките в хола. Понеже било топло се съблякла гола. Подхлъзнала се и паднала точно на половия си орган. Опитала се да стане, но онази и работа направила вакуум на мокрите плочки и само се разтягала без да може да се отлепи. В това време се прибира мъжът и заедно с охраната си - 4 човека. Видял каква е работата, опитал се да отлепи жена си - не може. Повикал и охраната си да дърпат - пак не става. Онази работа само се разтяга, но не се отлепва. Седнали да умуват какво да правят и по едно време един се обадил:
- Шефе, дай да счупиме плочките и щедръпне въздух.
- Ти луд ли си - казал шефът - този теракот струва по 600$ на квадрат.
Пак се умислили.
След половин час се обадил друг от охраната:
- Шефе, дай да я потъркаме по ц*ците да се овлажни и ще я бутнем до кухнята, там теракота е български, там да го счупим...