- Твоят пие ли много? - До зелените човечета. - А моят продължава и с тях.
Млад мъж се разхожда по Витошка в 12 часа на обяд. Срещу него една миловидна девойка - хубави големи ц*ци, малко дупе, а в лицето фантазия.
Пресича тя по единия тротоар, нашия човек и той. Пресича тя на другия, и той така. Мацката направила крачка в страни да се разминат, нашия и той и така се засрещнали.
- Извинете госпожице, вие сте най прелестното създание което са виждали очите ми, може ли да ви попитам нещо?
- Питайте господине !
- Искате ли сега, точно тук, в центъра на София, 12 часа по обед, да ми направите една свирка ?
- Простак, идиот, аз да не съм някаква долна ку*ва !?
- Не, не госпожице, моля да ме извините, ако не съм се изразил правилно или вие не сте ме разбрали. Аз исках само да ви предложа, сега тук 12 часа по обяд, да ми направите една свирка, след което да отидем на летището, да се качим на частния ми самолет, след което да отидем до Венеция, после в Лондон и Париж, да се разходим по всички бутици, да ви купя бижута, парфюми и рокли ...
От долу се чуло:
- И овуфки и овуфки ...
На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.