Във всеки един град, ако караш...

Във всеки един град, ако караш само по добре асфалтираните улици, рано или късно ще намериш къде живее кмета...
На средна възраст съм. Живея си скромно и достойно на село до чешмата. Мъж не съм имала, щото тука са останали само дъртаци и страхливци. Имам три сестри, все омъжени, и живи родители. Обичам домашния уют, природата, виното и ракията. На бала пих уиски и много ми хареса квадратното шише. Мога да карам комбайн и трактор, както да ги бутам и дърпам, ако закъсат. Ама само по асфалта, щото иначе затъвам до коленете в кал. Имам мотор „Иже“ с кош. Когато валя големият дъжд и отнесе моста сама пренесох на гръб 73 овце, 14 кози и 4 пръча + каракачанките и бай Митьо с магарето. Най ме озориха пръчовете, щото трябваше да ги свалям от сливите. Помня, че бай Митьо се кръстеше и мърмореше: - Ох, леле, божкеее, на кое ли добро момче ще му почерни живота този дзвер? Хакнах му един шамар, да са сафиряса. И сега ме заобикаля, като ме види. И все ходи на реката да си търси златния мост. Мен в село много ма почитат и уважават – и мъжете, и жените. Но си търся мъж, че не се търпи вече. Заран все се събуждам изпотена и ми е едно криво и пусто на сърцето и душата. Мога да готвя, но по ми харесва да мачкам някой мъж с голи крака, когато е настинал. Той стене, пъшка и се гърчи, а аз мачкам ли, мачкам… Търся си мъж, да не е много учен, че да има за какво да си говорим. А пък и те, учените, все са едни кекави и с очила и ризи. Да си седи вкъщи и да се занимава с каквото ще. Да има жива душа покрай старците, че аз като тръгна на лов, по два три дена се пилея по пущинаците. Ама празна не се връщам. На барове и доктор не ходя. Искам само да ме обича и да си правим деца. Няма да го бия или да го товаря с много работа, да не се повреди.
Шофьор на междуградски автобус се прибира към гаража и взема на стоп монахиня. Тя сяда до него отпред и започва да бъбри - била монахиня едва от 3 години, още била съвсем млада, с*ксуалното въздържание й тежало най-много, било в разрез с природата и т.н - докато накрая го пита в прав текст дали иска да я чука. Шофьорът незабавно отбива гаси двигателя, помъква я към задните седалки и почва да се събува. Тя обаче го спира и казва:
"Искам да уточним две неща. Първото е дали си женен, защото не искам да развалям семейства, грехота е"
Шофьорът отвръща, че разбира се, не е женен.
"Второто" - продължава монахинята, "е ,че..знаеш - не мога да отида в Рая, ако не съм девствена, затова имаш ли нещо против да е отзад?"
"Няма проблем", отвръща разлигавеният от нетърпение шофьор.
Свършват и той подкарва автобуса. Стига до мястото, където монахинята трябва да слиза и той казва:
"Извинявай, обаче преди малко те излъгах - истината е, че съм женен"
"Всъщност и аз малко послъгах", отвръща монахинята. "Истината е, че отивам на маскен бал и истинското ми име е ДЖОРДЖ"