– Плакала ли си, та очите...

– Плакала ли си, та очите ти така светят? – Не! Ударих една ракия.
Седмица след сватбата. На първият етаж в къщата живеят родителите, а на вторият младите. Сутринта на закуска майката пита дъщерята:
- Какво беше това тупуркане, бе мама, снощи? Цяла нощ не съм мигнала от притеснение.
- А, не се тревожи мамо! Снощи с моя изпробвахме нова поза, казва се "Арабски жребец". Аз лягам на леглото, моя се засилва от вратата, скача върху мен и започваме. Страшно гот е!
- А-а добре. Довечера с татко ти и ние ще пробваме, щом казваш, че е хубаво.
Идва вечерта. Прибират се стари и млади да си лягат. Дъщерята слухти за да чуе нещо по-така. По едно време отдолу се чува тупур, тупур, тупур и после тишина. След малко пак се чува тупур, тупур, тупур... тря-я-я-с и после тишина. На сутринта дъщерята търчи и пита:
- Е, мамо, как беше?
- Първият път дъще, беше добре, обаче вторият, баща ти взе, че се спъна. Добре, че му бяха раменете, иначе целия щеше да влезе.
Англичанинът, французинът и бай Ганьо умрели и решили да се пробват в Линукския рай. Там ги очаквал самият Господ.
- Какви сте вие? – попитал той.
- Линукс администратори. – отвърнали всички.
- Добре, сега ще ви проведа малък тест. Но да за знаете, че ако се провалите, отивате право в /dev/null.
Всички потръпнали.
- Добре, започваме. – продължил Господ. – С какви дистрибуции сте работили?
- Федора – казал англичанинът.
- Убунту – казал французинът.
А бай Ганьо казал:
- Бонго-бонго!
Всички се спогледали, а Господ попитал:
- Къде се намира мрежовият конфигурационен файл във вашата дистрибуция?
- /etc/sysconfig/network-scripts/ifcfg-името-на-интерфейса – отговорил англичанинът.
- /etc/network/interfaces – отговорил французинът.
- Бонго-бонго – отговорил бай Ганьо.
- И къде се намира това „бонго-бонго”? – попитал Господ.
- В директория „бонго-бонго” – уверено отвърнал нашенецът.
- Добре, друг въпрос. – казал Господ. – Как се инсталира програма във вашата дистрибуция?
- yum install името-на-пакета. – отговорил англичанинът.
- sudo apt-get install името-на-пакета. – отговорил французинът.
- bongo bongo. – отговорил бай Ганьо.
- Хм... Какво значи това? – попитал Господ бай Ганьо.
- Ами bongo е командата с която се инсталират пакети, а "bongo" е името на скрипта, с който се компилира пакетът "bongo". – с гордост отвърнал бай Ганьо.
- Добре. Последен въпрос. – казал Господ. – Как се инсталира вашата дистрибуция?
- Стартирам инсталационната програма и следвам инструкциите – казал англичанинът.
- Стартирам инсталационната програма и следвам инструкциите – отговорил французинът.
- Ами значи... – започнал бай Ганьо. – Бутам бонго-бонго сиди-то, маунтвам бонго-бонго партишъна, дърпам бонго-бонго тар в гъза-то и го опъвам, после...
- Достатъчно. – отсякъл Господ. – Изпитът свърши.
Всички се умълчали. После англичанинът се престрашил и попитал:
- Господи, ще отида ли в /dev/null?
- Не! – казал Господ.
И французинът се престрашил:
- Господи, ще отида ли в /dev/null?
- Не! – и на него казал Господ.
Дошъл ред и на бай Ганьо да се престраши:
- Господи, ще отида ли в /dev/null?
- Бинго! – бил отговорът.
Петка и Чапай отворили частна аптека. Потръгнало им, но конкуренцията била много недоволна. Решили да ги изобличат, че нищо не разбират от фармация и им изпратили един мним болен с диагноза - "Загуба на вкуса." Влиза той в аптеката и казва на Василий Иванович каква му е диагнозата. Чапай казва на помощника си: - Петка, я се покатери на вторият рафт и ми дай таблетка №13. Пациентът отхапал от огромната таблетка и възкликнал: - Но това е кравешко лайно! - Ето, как бързо си възстановихте вкуса! - казал Чапай. Конкуренцията не искала да признае загубата си и отново изпратила мнимия болен с нова диагноза - "Загуба на паметта!" Чапай отново казва на помощника си: - Петка, я се покатери на вторият рафт и ми дай таблетка №13. - Но това беше кравешко лайно! - възкликнал пациента. - Ето... и паметта Ви се върна! - рекъл Чапай. - Страхотни таблетки! Какво ли не прави съвременната фармацевтика!