През детството си тя мечтаеше да...

През детството си тя мечтаеше да си има някакво домашно животно, да се грижи за него, да му чисти, да го храни... но когато порастна и се омъжи, тя разбра, че ще й бъде напълно достатъчно мъжа й.
В рая две души се харесали и решили да се оженят. Отишли при Св. Петър и го питали дали може. - Хм… - почесал брадата си той, - досега никой никога не ме е молил за такова нещо. Ако наистина сериозно сте го намислили, дайте ми малко време да проверя… И изчезнал. Нямало го вече няколко месеца и двамата вече започнали да се разколебават: - Абе, сигурно си има причина никой да не иска да се жени тук! Я си представи положението - ами че ние сме вечни! И ако нещата нещо не потръгнат, ще трябва да се търпим един друг до края на вечността! Но точно тогава Св. Петър се появил с някакъв пергамент в ръка. Изглеждал ужасно - мръсен и разчорлен, а в очите му току блуждаели пламъчетата на лудостта. Казал с пресипнал глас: - Не беше лесно, но проверих и отговорът е "да"! Можете да се ожените! Всичко е готово за сватбата ви! Той уморено, но гордо махнал с ръка и изведнъж се появил свещеник и много ангели с музикални инструменти. - Можем да пристъпваме към церемонията! - Чудесно! - зарадвали се онези. - Но искаме да питаме… Какво ще стане, ако нещата не тръгнат на добре и се наложи да се разведем… имаме ли право на развод в Рая? Св. Петър трепнал и изпуснал пергамента, а лицето му почервеняло и той се свлякъл на земята или, по-точно на облака, който пък от удара се разтресъл като водно легло. Ангелите захвърлили свирките и изхвърчели на по-високо. Сеизмичните ондулации станали причина да паднат ореолите на душите в радиус двеста светлинни години. - Леле, сега пък какво стана?! - извикали уплашено двамината, като се държали един за друг. - Какво стана ли?! - изревал Св. Петър. - Ще ви кажа какво стана! Отне ми шест месеца, за да намеря свещеник тук! Имате ли представа колко време ще ви търся адвокат?!