Трудно е да бъдеш страстен любовник...

Трудно е да бъдеш страстен любовник в присъствието на собствената жена.
Отива Иванчо при баща си и казва:

- Тате, тате, дай 20лв.

- За к'во бе Иване? - пита учудено бащата.

- За бизнес, тате, за бизнес!

Дал му той парите и Иванчо веднага отишъл при леля Мария, мелничарката.

- Лельо Мария, ако ти дам 20лв. , ще ми дадеш ли да ти вида едната ц*ца?

- Добре, Иванчо, може.

дала му я тя. Барал, Иванчо, смукал и си отишъл.

На другия ден отива пак при баща си и казва:

- Тате, татее, дай 100лв. за бизнес.

Бащата пак му дал, ама тоя пат го проследил, та да види к'во ги прави тия пари. Отишъл пак Иванчо при мелничарката и й казал:

- Ако ти дам 100лв. ще може ли да те опна тука на пода и да ти ударам един здрав С*КС?

- Може бе, Иванчо! !

Еб*л я той, еб*л я и таман и станало ама най-хубаво и иванчо станал.

- Аз си отивам - казал.

- Еее, Иванчо, стой дее! ! ! !

- Не мога, тате ще ми се кара!

- Стой де, ще ти дам 20 лв. !

- Нее, тате ще ми се кара!

- Ще ти дам 50лв.

- Нее, тате ще ми се кара!

- 100лв? ?

- Не!

- 200, 300, 400? А бе давам ти 1000лв. , Иванчо само остани! !

- Не мога, тате ще ми се кара!

В този момент отнякъде изкочил бащата, който вече не издържал и казал:

- Остани бе, Иване, няма да ти се карам! !

- А бе, Баща ми, много си прост бееее, още 5 минути и щях да й взема мелницата! ! !
Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си Мерджан, се любували двете мутри Карфиола и Репата. Те току-що били осъществили успешна кредитна операция - човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли.
Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал:
- Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?
- Давай, Репа! За тебе винаги! - отговорил Карфиола.
- Ами, какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със "с" и завършва на "очка"?
Карфиолът изпаднал в лек интелекутален потрес. Двете му мозъчни клетки се напънали, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиолът свел срамежливо глава и продумал:
- Не знам какво е това, дето пада през зимата и започва със "с" и завършва на "очка". Какво е?
- Сняг, бе, браточка! А знаеш ли какво е това, дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със "с" и завършва на "ах".
Карфиолът пак вдигнал безпомощно рамене и прошепнал гузно:
- Не знам!
- Сняг бе, браточка! Нали ти казах!