Преди да пожелаем силно каквото и...

Преди да пожелаем силно каквото и да било трябва да узнаем щастлив ли е онзи, който го притежава...

Франсоа дьо Ларошфуко
Строителна площадка. Край на работния ден. Кранист решава да си почине директно в кабината. Красота! Седи си, почива си: 100 грама + 200 + 200 + 100... И му станало толкова хубаво, че решил изобщо да не слиза, за да не му се налага да се качва на другия ден. Така и заспал... 8 сутринта, да слиза долу за чиста вода си е самоубийство. От кабината оглежда цялата територия долу, вижда пазача и му крещи: - Ей, пич! От пресъхналото му гърло обаче не излиза глас. Но слава Богу, пазачът го забелязва и започва пантомима: Кранистът, изобразявайки ходещ човек с пръсти, шепне: - "Отиди"... Пазачът утвърдително кимва. Кранистът, потривайки пръсти шепне: - "Купи." Пазачът утвърдително кимва. Кранистът, показвайки V, шепне: - "Две." Пазачът утвърдително кимва. Кранистът, рисува силует с две ръце, шепне: - "Бутилки." Пазачът утвърдително кимва. Кранистът, духвайки въображаема пяна, шепне: - "Бира." Пазачът утвърдително кимва. Кранистът, потривайки си гърлото, шепне: - "Да разквася." Пазачът утвърдително кимва, затваря си очите с две ръце, а после ги открива и въпросително гледа краниста. Полудял, кранистът, зъл като куче, слиза от крана и се нахвърля на пазача: - Да ти е*а майката! Помолих те - Отиди. Купи. Две. Бутилки. Бира. Да разквася. А ти?! Пазача: - Всичко ти разбрах, но просто уточнявах (затваря си очите с две ръце, а после ги открива) ТЪМНА или СВЕТЛА!