В старчески дом бай Иван на...

В старчески дом бай Иван на 80 години и любимото му занимание е, да седи в една от беседките в парка на дома и да си спомня стари с*ксуални забежки. Един ден до него сяда новоприетата баба Марийка, на свежа възраст само 70 год.
- Как я карате тук господине? Добре ли се грижат, храната добра ли е?
- Всичко е наред, само с*кса ми липсва!
- Как, на вашите години!
- Абе не в пълния смисъл на думата, ама ще ми е много приятно, ако ми го подържиш в ръка.
Бръкнала баба Марийка в гащите му, подържала и станала традиция така всеки ден, тя си го държи за стария х*й и си беседват кротко.
Един ден дядо Иван го няма в тяхната беседка. Търси го баба Марийка и го набарва в най-отдалечената беседка, седи дъртият в нея, до него новодошлата баба Пена на 85 години, държи го за х*я, а той й говори нещо сладко, сладко на ухото.
- Мръсен дърт пръч, как не те е срам, тази е по-дърта от мен с 15 години, какво намери в нея, което го нямам!
- Има, има Марийо, знаеш ли как хубаво й треперят ръцете...
Каракольо комитата караше коня към комитското кладенче. Кривна козения капак, курдиса кремъклийката към камата - красавец канара! Кръстосвал курове, кории, камънаци; клецал, каквото кацне; краставо куче, кьорави калугерки, куц кмет, каки... Когато кривна край канарата, катурнато камъче клопна край коня. Каракольо комитата киризи козарката Кера, която клекнала кендзаше кротко.
- Какво киризиш, Кольо, кендзам! - кресна Кера.
Кольовият кафяв клефук кипна.
- Керо, ку*во кална! Какво крякаш като кокошка кльопачка? Ке къртиш!
Кака Кера кандиса. Клекна, кльопна кавала като коза краставица, като крава кочан. Каракольо клатеше, кака Кера квичеше. Коластра като каймак колоса какината Керина катеричка. Каракольо каталяса. Кандилкайки керестето качи коня клюмнал. Когато крантата кротна край комитското кладенче, Каракальо къртеше като кютюк.