Малко момиченце: - Мамо, може ли...

Малко момиченце:
- Мамо, може ли да изведа кучето на разходка?
Майката:
- Не, скъпа. Кучката е разгонена!
Детето:
- А какво означава разгонена?
Майката:
- Иди в гаража, намери баща ти и го питай него.
Отива в хлапето в гаража и пита бащата:
- Татко, искам да изведа кучката на разходка, а мама не ми разрешава. Казва, че се била разгонила...
Бащата мълчаливо взима тубата с бензин, топва в нея един парцал, а след това маже кучката между краката...
- Готово! Сега можеш да я изведеш. Никой няма да я подуши...
Момиченцето тръгва на разходка и след 10 минути се връща без кучето:
- Тате, на кучката през две преки и свърши бензина. Сега едно друго куче я дърпа на буксир към къщи...
Един ден началникът на смяна в едно софийско РПУ събира подчинените си след поредния гаф:
- Пак се издънихте! Какво да ви правя, като сте такива тъпи? За наказание искам всеки от вас, тринайсе глупаци, да измисли по едно хищно животно и утре да ми го каже. Прибира се един от подчинените в къщи умислен и жена му го пита:
- Защо си умислен, скъпи?
- Шефът ни поръча да му кажем утре по едно хищно животно, ама аз не се сещам! -
- Как не се сещаш! Ягуар, бе, скъпи!
- Вярно! Как не се сетих!
И заспал спокойно. На другата сутрин отишъл на работа и се наредил първи в редицата. Изведнъж влязъл началникът:
- Бързо! Всеки да си казва животното!
От изненада нашият човек си забравил животното...
- Я... я... Беше нещо с ”я”...! Да! Януари! И така след него се започнало: - Февруари! - Март!...
А полицай № 13 усилено се чешел по главата.
- Септември! - Октомври! - Ноември! - Декември!
Номер 13 се чудел какво да прави и най-накрая рекъл:
- Ами, то... Честита Нова година!
След приключване на жътвата от Земеделска кооперация "Урожай" наградили бай Иван комбайнера с нови цървули, 20 лв. и еднодневна екскурзия до София.
Върви си бай Иван из столицата, разглежда разните чудесии, но нищо не му лови окото - вече бил виждал всичко по телевизията. По едно време гледа надпис "Маникюр - педикюр".
"Те тука ще е", рекъл си той и влязъл. Разгърнал портофелчето:
- Момиче, искам да си купя един маникюр-педикюр!
Видяла го маникюристката, че е от село, бръкнала по-надълбоко в портфейла му, па му казала:
- Иди, чиче, в оная кабина, съблечи се и ме чакай.
Съблякъл се той, тя дошла, изчукала го едно хубаво и го пуснала да си ходи по живо - по здраво.
Харесало му на бай Иван, решил следобяд да иде пак там. На смяна било друго момиче, ама той - нали вече знае какво е - смело поискал маникюр-педикюр. Момичето му оправило ноктите на ръцете и краката, взело му таксата и го изпроводило.
След това бай Иван обяснява на село какво е видял в столицата:
- София - град като град, малко по-голям от Дряново. Шарении много, ама сме ги гледали по телевизията. Само "Маникюр - педикюр" не бях виждал.
- Е, па що ще е т'ва?
- Остави се, брате! Предобед ми насадиха дамски пеперудки; следобед ми орязаха ноктите, та не може и да се почеша...