По-добре да ме споменават цял час...

По-добре да ме споменават цял час на майка, отколкото с едноминутно мълчание.

гласувай

Още вицове

Рано сутрин, разтревожена мутра звъни на своя шеф по мобифона и пита:
- Шефе, нощеска сънувах, че съм картоф. Кво значи тва, бе?
Шефът:
- Лоша работа, Тиква. Или ще те закопаят на есен, или ще те приберат напролет...

гласувай

Светът е малък! Особено в пиковите часове.

Мъж продава папагал в магазинче. Влиза някаква жена: - Ау-у-у, какъв красив папагал! Говорeщ ли е? - Говорeщ е бе, ку*во – казал папагалът. - Леле-е-е, – започнал да се извинява продавачът. – Изчакайте ме тук за момент, госпожо. Мъжът взел папагала и влязъл с него в една задна стаичка. Загрял вода на котлона и натопил папагала вътре за наказание. - Колко пъти ще ти казвам аз на тебе да не ругаеш клиентите, бе? - Окей, шефе. Разбрах. Повече няма да се повтори. Мъжът и папагалът се върнали обратно в магазина. - Сега всичко е наред, госпожо. - Така ли? Чудесно! Я да направя една проверка. Я ми кажи папагалче, ако се прибера вкъщи с един мъж, ти какво ще кажеш? - Добър вечер, госпожо. Добър вечер, господине. - Чудесно! А ако се прибера вкъщи с двама мъже, ти какво ще кажеш? - Добър вечер, госпожо. Добър вечер, господа. - Супер! А ако се прибера с трима мъже? Папагалът се обърнал към продавача: - Шефе, загрявай вода на котлона. Казах ти, че тая е ку*ва!

Знаете ли защо на картата границите се обозначават така: точка-тире, точка-тире?
Много просто - това е географски символ. Куче - граничар, куче - граничар, куче - граничар...

Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишният Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:
- Ама те са наобратно!
Поглежда и се вцепенява - наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
- А това не са моите обувки!
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля и пита:
- А къде са твоите?
- Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
- А къде ти са ръкавичките?
- Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките...

гласувай

виж още вицове