Излязъл веднъж султанът с гемията си...

Излязъл веднъж султанът с гемията си на риболов в един залив. Поотегчил се, че взел да съзерцава брега с една далекогледна тръба. Гледа на една плоска скала - клекнал бедният рибар Иванчо, извадил си дългия атрибут и се опитва да го огъне и сам да си го сложи. Ама пуста природа, не става...
- Доведете го този серсемин веднага, бе! - заповядал той на стражите.
- Какво се опитваш да направиш, бе серсемин? - попитал султанът Иванчо, когато го довели.
- Султан ефенди, когото съм оправил в това царство, човек стана. Само аз си останах един беден рибар, та рекох сам да се оправя - и аз да вържа малко двата края...
- Хм... Че кого толкоз си оправил в моето царство, та човек е станал? - заинтересувал се султанът.
- Ами, кого... Е, твоите везири, например - всичките.
- Не думай, бе! Ще ви направя една очна ставка и, ако ме лъжеш, главата ти сека на място, да знаеш!- заканил се султанът.
- Абе, султан ефенди, кой ще си признае такава работа! - рекъл Иванчо.
- Ти за това не бери грижа, зная аз как да попитам, че да разбера истината.
- Ами ако излезе верно? - попитал Иванчо.
- Ако излезе верно... ще ги накарам всеки от тях да ти даде по една торба със злато - обещал султанът.
Строил той на другия ден в една редица везирите в султанския дворец и извикал на стражите да въведат Иванчо.
- Познавате ли този човек? - обърнал се той към везирите.
Те погледнали към Иванчо и навели глави:
- Вай, вай, аллах, аллах...
- Ясно-о-о! - отсякъл султанът. - Сега всеки от вас да даде на този човек по една торба със злато!
Слиза Иванчо по стълбите от палата, носи тежкия чувал със злато и краката му се огъват под голямата тежест, а той си мърмори:
- Брей-и-и, какво стана!... Хем само си го допрях...
Селянин отива в града при доктор :
- Ае докторе , добър ден. Начи да ти кажем ся. Ние , така , с жена ми си живеем доста години, ма обаче напоследък нещо не е добре и съм дошел тука , така , ми кажеш кво да и праем та да и мине.
- Ами нека влезе .
- Ма как че влезе бе. Аз , така , живеем на 15 километра от градо , та съм дошел тука пеша , оти знаеш такситата тука мноо скъпи станаа. Та съм дошел да ми кажеш кво да и праим та да и мине.
- Не може. Тя трябва да дойде тука.
- Е , докторе , защо трябва да дойде бе? Ся аз 15 км да дойда , 15 да се върна стават 30 ... още 15 да я докарам 45 и 15 да я върна ... 60 километра ще ги измина за какво ?
- Еми ще ги изминеш.
- Е , докторе , кажи ся ко ше и праиш?
- Какво ще и правя, че какво ще и правя ....ще и пръдна на пу*ката и ще и мине - казал ядосан доктора.
- Абе докторе , оти ми не пръднеш на куро , па я ше и го занесем бе ?