В аптеката. Опашка. Аптекарката е млада и...

В аптеката. Опашка.
Аптекарката е млада и красива блондинка, която смята нещо на калкулатора. Вратата се отваря с трясък и вътре нахълтва едра 120 килограмова жена. Разбутва опашката, застава пред аптекарката, поглежда я страшно и пита:
– Как се казваш?
– Петя.
– Петя?!? Ваня къде е?
– Ами… вече седмица, откакто напусна.
– Ако я намеря, кучката, ще я убия!
С тези думи едрата жена се врътва и си тръгва. В аптеката настава мъртвешка тишина. След минутка вратата се отваря и едрата жена подава главата си:
– И тебе ще те убия, ако започнеш да сваляш мъжа ми!
Вратата пак се затваря.
Отново дълбока тишина.
След малко аптекарката, с разтреперан глас, промълвява:
– И няма име, няма фамилия… И сега какво да правя? Аз хич ли пък да не се чукам?!?
Баба Дона върнала на село от града и разказва на приятелката си баба Гина:
- Да знаеш какво е хубаво в града, качих се в един рейс, па едно любезно младо момче ми направи място, седнах, ееей, ама друго си е градското, и на обноски ги учат, и всичко.
Решила баба Гина и тя да види свят, отишла в града и хоп! Веднага се качила в първия автобус, който видяла. Седи едно младо момче там, веднага застанала баба Гина до него и му вика:
- Айде момче, стани да седна, че съм стара жена.
Момчето й вика:
- Бабо, целия автобус празен, ти точно мойто място хареса! Иди седни назад някъде, не ме занимавай, моля те!
А тя:
- Айде бе, момче, стани, направи ми място, нали в града уж на обноски ви учат...
- Е виж колко празни места има седни там...
Така се препирали известно време, пък накрая момчето вдигнало рамене и рекло:
- Maмка му, пак ще карам прав!