Кучето е единственото същество на тази...

Кучето е единственото същество на тази земя, което те обича повече, отколкото себе си.
Преглед при доктора:
- Следващия.
Влиза мъж и шепне:
- Спасете ме, докторе.
- Какво ви е?
- Вчера почна да ме боли главата, после болката и слабостта почна да се разпространява по цялото тяло, даже краката почват да ми отказват...
- Ясно, ето (дава на болния таблетка) глътнете тази мини видеокамера, да видим какво става с вас.
Болният гълта. Докторът включва монитора и почва с интерес да гледа. Доктора:
- Имате някаква нова болест из цялото тяло, вашите клетки съвсем са се побъркали - уволняват се една друга, обвиняват се, мамят се, закриват се цели органи, лоша работа.
- Докторе, какво ще стане с мен?
- И на мен ми е интересно, елате след две седмици, може нещо да се е променило.
- Но защо чак след две седмици?
- След две седмици у вас клетките на 20 водещи органа имат среща - Г 20, ще видим дали ще си спомнят, че принадлежат на едно тяло и да се договорят да оздравеят... Е, всичко хубаво (ръкува се).
- Докторе, а ако не се договорят.
Докторът се замисля:
- Да, прав сте, няма да рискуваме, върнете ми, моля, миникамерата.
Чапай е тежко ранен, приет е в полевата болница, на системи и кислородна маска. Отива на свиждане ротата, и Петка влиза при него:
- Другарю Чапай, как сте?
- М-м-м...! - казва Чапай през маската.
- Моля?
- М-м-м...!
- А, маската Ви пречи да говорите. Искате ли листче хартия, за да напишете това, което искате да кажете?
- М-м-м...! - закимал с глава Чапай. Петка му дал лист и молив.
Чапай набързо надраскал нещо и го размахал пред Петка.
- А, другарю Чапай, аз не мога да чета, съвсем забравих. Е, като изляза навън все някой ще ми го прочете.
Чапай започнал да маха и мънка още по-силно, по едно време потръпнал 2-3 пъти в конвулсия и умрял. Петка излязъл и със сълзи на очи съобщава на ротата:
- Другари, Чапай току що почина от раните си, получени на бойното поле.
Ето тук на това листче са последните му думи. Кой може да чете?
- Аз - обадил се един от опечалените бойни другари на Чапай.
- Чети тогава, Серьожа, последните думи на другаря!
Войникът започнал да срича:
- Петка, еб твою мать! Стъпил си на маркуча! Задушавам се!