Шофьор минава на червено и моментално...

Шофьор минава на червено и моментално е спрян от катаджия.
- Книжката, ако обичате.
- Нямам - взеха ми я за шофиране в нетрезво състояние.
- Талона на колата?
- Вижте, колата не е моя, а собственикът, който ми я зае, не ми даде талона.
- Кой собственика?
- Не го познавам, но трупът му е в багажника...
Катаджията, уплашен, веднага виква подкрепления, които обграждат спряната кола както по филмите. Шефът на полицията се приближава. Шофьорът му подава книжката си и талона на колата си, отваря багажника - няма труп. Шефът в недоумение пита:
- Не разбирам, моят колега каза, че нямате книжка, колата е открадната и има труп в багажника!
- Ами! Не му вярвайте! Той още малко ще каже и че съм минал на червено...
Чапай е тежко ранен, приет е в полевата болница, на системи и кислородна маска. Отива на свиждане ротата, и Петка влиза при него:
- Другарю Чапай, как сте?
- М-м-м...! - казва Чапай през маската.
- Моля?
- М-м-м...!
- А, маската Ви пречи да говорите. Искате ли листче хартия, за да напишете това, което искате да кажете?
- М-м-м...! - закимал с глава Чапай. Петка му дал лист и молив.
Чапай набързо надраскал нещо и го размахал пред Петка.
- А, другарю Чапай, аз не мога да чета, съвсем забравих. Е, като изляза навън все някой ще ми го прочете.
Чапай започнал да маха и мънка още по-силно, по едно време потръпнал 2-3 пъти в конвулсия и умрял. Петка излязъл и със сълзи на очи съобщава на ротата:
- Другари, Чапай току що почина от раните си, получени на бойното поле.
Ето тук на това листче са последните му думи. Кой може да чете?
- Аз - обадил се един от опечалените бойни другари на Чапай.
- Чети тогава, Серьожа, последните думи на другаря!
Войникът започнал да срича:
- Петка, еб твою мать! Стъпил си на маркуча! Задушавам се!