Баща приспива малкия си син...

Баща приспива малкия си син. – Тате, разкажи ми вместо приказка - защо хората гласуват на избори?! – За да изберат правителство, което да управлява страната. – И как функционира тази страна?! – ОК, ще ти го обясня съвсем простичко - аз, твоят баща - съм правителството. Защото в къщи командвам аз. Майка ти е законът. Защото за нея са важни редът и правилата. Баба ти е пресата, медиите. Защото тя винаги е наясно и знае всичко. Прислужницата е народът. Защото той върши най-трудната работа. Ти си съвременната младеж. А малката ти сестричка е утрешната надежда. Детето заспива замислено, а бащата горд от нагледните си практически обяснения загася лампата. Посред нощ, малкият се събужда да чишка. Чува шум в стаята на прислужницата, приближава се и вижда баща си в леглото с нея. Уплашен, тича в стаята на майка си, но тя спи дълбоко. Отива в стаята на баба си, но тя не го забелязва, защото концентрирано гледа сериал по тв. Връщайки се в детската, намира сестричката си с мокри памперси... Озадачен, малкият възкликва гневно: - Сега разбирам всичко - правителството мачка народа. Законът е заспал. Медиите си губят времето с простотии. Младежта е объркана. А надеждата за утре е осрана!
Главен директор на голямо предприятие излиза в пенсия и предава всичко на своя заместник. След като му обяснил всичко за фирмата, някрая му казал:
- Имаме много печена секретарка, казваш й "колежке, дневния отчет и тя си знае работата натам.
След няколко дни на новото работно място новоназначеният шеф решил да се възползва от услугите на секретарката. На обедната почивка заключил вратата, отишъл при секретарката и казал:
- Колежке, дневния отчет, ако обичате.
Секретарката се смутила и казала:
- Съжалявам много, господин директор, но съм в месечно приключване.
Директорът си замълчал и отишъл в кабинета си. На секретарката й станало кофти и решила, че не е редно да реже шефа още в началото. Отишла в неговия кабинет и му казала:
- Шефе, много съжалявам, в месечно приключване съм, но мога да ви дам отчета устно, или ако желаете със задна дата - казала тя и се усмихнала.
Шефът отвърнал:
- Благодаря ви колежке, но вече го нахвърлих на ръка.