В метрото. Прилично облечен мъж говори...

В метрото. Прилично облечен мъж говори по мобилния си телефон. Част от разговора:
- Да, вече съм на път... Защо закъснявам ли? Задръстване има тук, не може да се мине...
Лято. В гората било мъртвило. Всички отишли на почивка - кой на море, кой на планина. Зайчето, като видна горска проидоха, не събрало пари за екскурзия и по цял ден се чудело какво да прави в пустата му гора...
Решило един ден, че за собствен кеф ще ходи да се е*ава с някой в гората.
- С кой обаче? - мислело си зайчето.
- Вълкът дъртия мръсник ще ме пребие, мечката и тя не е моята категория - премятал на ум пияния заек, докато не решило - Ми как с кой!? С малките лъвчета ще се е*авам!
И тръгнал Зайо през гората към лъвската пещера. Стигнал там, видял малките лъвчета и им казах заплшително: Ей, малки лъвчета, да кажете на баща Ви като се прибере, че ще му спукам задника от е*ане, ама направо ще го раз-пооо-ря!!! - След тези думи Зайо погянал, а малки лъвчета останали напикани да чакат баща си.
Станало вечер Лъвът - Царят на животните се прибрал в пещерата с мъртва коза в устата.
Малките лъвчета с уплах го посрещнали и разказали случката със Заека.
- Аз ще му е*а майката на тоя заек, проклем алкохолик! - и с тези думи лъвът разярен тръгнал в гората.
Тъчайки подивял, лъвът мернал заека на едно хълмче, нещеш ли заекът махмуърлия също засякал лъва и погянал.
Тичал заекът прескочил рекичка, лъвът след него - прескочил храстче, лъвът след него - скочил между две дървета и лъва след него и хоп - заклещил се Царя на животните между тях...
Тръгнал Зайо с най-баровската походка към задника на лъва... Пристъпил му отзад и леко повдигнал опашката на Лъвчо. Помирисал как е, намръщил се, но накрая рекъл с благ тон - Ама, нали обещах на децата...
Две жени лежали на съседни шезлонги на плажа и се заговорили.
- Ти как се казваш?
- Пепи.
- Странно, и аз се казвам Пепи.
- Моята фамилия е Въртигъзева.
- Странно, и моята фамилия е Въртигъзева.
- Аз съм от Пазарджик.
- А, и аз съм от Пазарджик. А ти с какво се занимаваш?
- Ами бях секретарка на директор на ТКЗС.
- Странно, и аз бях секретарка на директор на ТКЗС.
- А как се казваше този директор?
- Бързоклатев!
- Стига бе! Ама Филип Бързоклатев ли?
- Да, защо, да не би и ти да си му била секретарка.
- Да, три години.
- А, и аз му бях секретарка три години.
- И колко ти беше заплатата?
- Ами 390 лева.
- Странно, моята беше 370.
- А, защо така бе? Защо ти е плащал по-малко? Ти правеше ли му кафе всяка сутрин?
- Ами правих му.
- А телефона вдигаше ли?
- Вдигах го като звънеше.
- А пускаше ли факсове?
- Ами пускала съм, научих се само за 2 месеца.
- А правеше ли му свирки?
- Ами правех му.
- А гълташе ли?
- Ами гълтах!
- Ето, удържал ти е за храна!