За любителите на кафе...

За любителите на кафе. - Не пийте кафе сутрин защото до обяд няма да можете да заспите на работа.
Умира мъж. Душата му чака своята участ. Свети Петър казва:
- Събрали сме се тук да решим къде да го пратим - в ада или в рая. Кой иска да се произнесе за него?
Първата душа:
- Той беше хубав човек: добър, отзивчив, прекрасен съпруг. За рая е!
Втора душа:
- В работата си винаги е бил честен и съвестен. За рая е!
Трета душа:
- За ада е гадината!
Душата на умрелия:
- Иване, ти пък защо?! Та нали с теб бяхме приятели!!
Душата на Иван:
- Е бяхме. Обаче веднъж влизам в обществена тоалетна. Седя си в кабинката. По едно време влизат някакви двама бизнесмени. Мотат се около писоарите, разговарят. Изведнъж в тоалетната нахлува килър и... "събаря" ония двамата. Аз... в уплахата си... нито дишам, нито шавам - моля Бог да не ме чуе килъра!!
Душата на умиращия:
- Е добре, но аз какво общо имам?!
Душата на Иван:
- А кой точно тогава ми звънна на мобилния?!?!
Мъжката логика:
Прибира се мъж от работа и гледа от входа му излиза някакъв, ухилен до уши, непознат мъж. Нашия почва да мисли - "Хъм, един мъж е щастлив или като е взел злато, или ако е бил с жена. Сега е средата на месеца значи не е взел заплата, бил е с жена. В нашия вход има 3 ку*ви. Едната е Петрова, другата Иванова, а третата е жена ми. Петрова е на море, на Иванова мъжът е болен и по цял ден си е в къщи. Значи тоя е бил при жена ми".
Прибира се вкъщи и пребива жена си.
Женската логика:
Прибира се един мъж вкъщи, а жена му го посреща с мълчание, каквото и да каже, тя мълчи. Тогава той не издържа и казва - "Какво мълчиш като риба бе ?", а тя почва да мисли - "Хъм, риба... Риба има в морето, в морето има малки и големи риби...Голяма риба е акулата, акулата има зъби... Също като кучето, и то има зъби", тогава не издържала и креснала - "Каква кучка съм ти аз бе ?! "
Петък. Последен ден от седмицата, после уикенд. Качвам се в таксито, но с оглед сезона съм със секси ушанка, секси палто и секси три ката дрехи под него и ми става топло. Опитвам се да отворя прозореца - няма копче. – А! - възкликвам изненадано към шофьора... Няма ви го копчето за прозореца! – Той е сензорен. - равнодушно отговаря той, докато висим на светофара. – Как сензорен? – Ми така... Плъзгаш пръсти отгоре надолу, кат' при телефоните. Плъзнах надолу - Оооо! Отваря се! Плъзнах нагоре - затваря се. Докато стигнем до работата не спрях да си играя. Шофьорът потрисаше рамене от сподавен смях, радваше се с мен от детския ми възторг. Но аз бях толкова въодушевена! Не живея ли в най-добрия град! С най-добрите таксита, със сензорни прозорци! Пристигнахме. Понечих да слизам, а шофьорът ме спря: – Госпожо, само да ви предупредя, да не се излагате пред хората. Това с прозореца беше шега, копчето е ей тук, до мен. Мислех да ви кажа още първия път, но вие така се радвахте... Помислих си: - И защо ми го каза? Уби всичко детско в мен...