На 15ти септември, в кварталната книжарница...

На 15ти септември, в кварталната книжарница царяло оживление, първолаците и родителите им радостно купували нещата необходими за училище. Но цял ден пред книжарничката стояло едно дете, което гледало с тъжен поглед витрината на магазина, детето било с фланелка на Левски, разбира се 9ти номер, на гърба му пишело "Гонзо". В края на деня продавачът се смилил над бедното дете и го поканил в магазина да си избере каквото иска като подарък за първия учебен ден, дали флумастри, боички, книжки за оцветяване, каквото пожелае. Детенцето, което било по-мургаво от децата които преди него били в магазина с влажен поглед и треперещи ръчички посочило какво иска: - Едно лепилце, моля.
На Иванчо му купили ново моторче.Решил да се похвали на Мариика и й предложил да я повози.Излезли извън селото по черните пътища и нещеш ли завалял дъжд.Скрили се в една плевня да изчакат дъжда да спре.
-Мале Иванчоо-рекла Марийка- сега както сме сами в тази плевняааа...
-Не се притесняваи ма Марийке!Спира дъжда,качвам те на моторчето и те карам у вас!
-Абе както сме сами в тази плевня, на това меко сенце ...
-Ама не се притеснявай Мариике>Спира дъжда,качвам те на моторчето и те карам у вас.
-Абе ако легнем на това меко сенце-знаеш ли какво ще стане...
-Мариике,казах ти не се притесняваи.Спира дъгда и те карам у вас.
Спрял дъжда ,качили се на моторчето и потеглили към селото.Като наближили Иванчо спрял и казал:
-Марийке да вземе да слезеш че, като ни видят заедно след този дъжд да се прибираме кой знае какво ще си помислят...
-Какво да си помислят Иванчо?Две пу*ки на един мотор,какво има да му мислят!