Това лято тя е като шоколад...

Това лято тя е като шоколад. Бял шоколад.
Върви си гладен студент по улицата, търси си работа, но никой не го иска! Стига до зоологическата градина, вижда го пазача, отива при него и го пита:
- А бе човече, защо си така омърлушен?
- Не е за приказка! Гладен съм, нямам пари, работа няма...
- Виж, вчера ни умря маймуната и търсим точно някой като теб. Влизаш, обличаш костюма и те затваряме в клетката... И това е, парите не са лоши, ще си купиш какво ти си пожелаеш за ядене...
- Ама аз... такова...
- Абе човек ти искаш ли да ядеш или не?
- Добре, съгласен съм!
Облича костюма студента, заключват го в клетката, започва да прави маймунджулъци пред посетителите, харесва им се... Почва да се премята от клон на клон, обаче се изпуска и пропада в долната клетка. Вижда, че към него приближава лъв и вече се прощава с живота си, когато лъвът отваря уста:
- Абе брато, ти от кой факултет си?
В една едностайна и понаклоненa на запад към Европейският Съюз къща, насред квартал Фикултето дето се стига с риксо чифторката до него, седи един циганин на стол до празна маса и си порка мастика „Пещера” , ама не на кристали и за него не е сезона на дините в момента. На другият край на стаята до пушеща печка модел „Циганска любов” разрошена, „бушонирана” по лицето и татуирана на гъза циганка бели един средно голям сварен картоф, днешният обяд на семейството. Между тях на пепеливият и мръсен под се търкаля едно сополиво, голо, мърляво и с издут от системно гладуване корем, цигане на видима възраст около 4 годинки и ревейки крещи на майка си:
- Дай ми да ям мааааа, на мама ти у ку*вата да е*а!!!
- Шъъът, да ни съм тъ чул друг път така дъ казвъш на майка си дъ казвъш – смъмрил го порканият циганин, баща му, поучително - тя ако беше ку*ва аз щех да се уженим за нея бе, мамати да е*а циганска!