По Татово време в едно ТКЗС...

По Татово време в едно ТКЗС леля Мара доячката обслужвала и дояла 100 крави. Дали и орден на труда и от града от телевизията се обаждат на председателя, че ще дойде екип да интервюира леля Мара. Вика я председателя и й казва:

-Маро, утре идват да те интервюират, да се срешеш и да туриш новата рокля.

-Ми , другарю председател, каква е тая дума, дето я рече?

-Ами и аз не я знам к'во значи, ма Маро. Ти за всеки случай се подмий хубаво, щото знам как ти мирише шундата.
В пощатата пристига странно писмо, адресирано до Господ. Един от служителите го отваря и чете:
"Мили Боже,
Аз съм стара вдовица и живея с малката си пенсия. Вчра в трамвая ми откраднаха чантата с всичките 100 лева в нея, и сега съм само с 2 лева до следващата пенсия. Освен това в събота съм поканила най-добрите си приятелки на обед. Как да ги нахраня с тези пари? Моля те, Боже, помогни ми!"
Пощенският служител се трогва и разказва историята на колегите си. До вечерта събират 96 лева, слагат ги в плик и изпращат един от пощальоните да ги пусне с кутията на старицата.
След няколко дни в пощата пристига още едно писмо, адресирано до Господ. Отварят го и него, всички служители на смяна се събират и четат на глас:
"Мили Боже,
Никога няма да мога да ти се отблагодаря за добрината и щедростта.
Благодарение на теб не само преживях до пенсия, но и успях да нахраня приятелките си и си прекарахме чудесно. Благодаря ти, Боже!
Послепис:
Не, че е толкова важно, но мисля, че е добре да знаеш, получих в плика само 96 лева. Другите 4 сигурно са ги свили тия крадливи копелета в пощата!"