Кара си един човек жигулката, но...

Кара си един човек жигулката, но на един светофар му отказали спирачките и се натресъл в един черен Мерцедес пълен с мутри. Човекът изтръпнал, но си казал: "Така или иначе ще ме утрепат, дай поне да си направя кефа", извадил една щанга от колата, излязъл и започнал да чупи Мерцедес-а. Натрошил стъклата, огънал калниците, вдлъбнал вратите, а от Мерцедес-а никой не излиза. Качил се човека в жигулката и отпрашил, а едната от мутрите казала:
- А, бе шефе! К'ъв беше тоя, бе?
- Незнам к'ъв беше, ама представяте ли си к'во щеше да стане, ако ние бяхме виновни?
На рождения ми ден, вечерта, тока загасна и не след дълго, гостите си тръгнаха. Жена ми се качи горе с децата, да ги слага да спят, а аз се отпуснах блажено на дивана с намерение да дочакам късния филм. На другия край на дивана с подгънати колена под себе си, седеше тъщата и внимавах да не я сритам ако се изпъна целия. Без друго отношенията по между ни са хладни. Както си отпивах от хубавото вино и слушах транзисторчето така неусетно съм заспал. По някое време в полусън усещам ласките на жена ми и уханието на дезодоранта и, а голите и гърди милваха лицето ми. Помислих си, милата, какъв хубав подарък ми е измислила, любимата ми поза - тя от горе, а тя от време на време шепнеше "Благодаря ти, благодаря ти." Събудих се от уханието на горещо кафе и видях тъщата да носи препълнена чиния с палачинки и седна на крайчеца на дивана и със съучастническа усмивка вдигна боксерките ми от пода. После, като се наведе над мен прошепна "Благодаря ти, благодаря ти", а аз продължавах да се чудя, защо ли се е напръскала тая с дезодоранта на жена ми, после, като слезе с децата на закуска, ще я попитам...