Иванчо получил за домашно да си...

Иванчо получил за домашно да си помисли какво е най-хубавото нещо в живота. Мислил вкъщи, мислил и решил да пита дядо си: - Дядо, имам за домашно да си помисля какво е най-хубавото нещо в живота, можеш ли да помогнеш? - Ми внуко, аз на доста години съм вече, "многу" неща съм видял в живота, ама най-хубавото за мен си остава п*тката. Иванчо се замислил, възмутен от отговора на дядото, и решил да пита баба си за мнение по въпроса: - Бабо учителката ни даде за домашно да си помислим кое е най-хубавото нещо в живота? - Ми синко, аз съм доста стара вече, живота не бе лек, много път съм минала, обаче най-хубавото за мен си остава x*я. - Ама бабо, дядо каза, че най-хубавото нещо е п*тката. - Не го слушай дядо ти. Той не е пробвал х*й.
На тати генийчето Това е писмено детско съчинение, което се съхранява в Педагогическия музей в Париж. Темата му е да се опише птица или бозайник. Птицата, за която ще пиша, е бухълът. Бухълът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухъла, затова ще продължа с друго животно, което си избирам – кравата. Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм го разбирал, но то тече с още по-голямо изобилие. Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник. Кравата не яде много, но онова, което изяжда, го яде на два пъти и така има достатъчно. Когато е гладна, мучи, а когато не казва нищо, значи, че вътре е пълна с трева. Краката й стигат до земята. Кравите имат много развито обоняние, поради което можеш да ги подушиш от много далече. И заради това въздухът в полето е толкова чист.
Когато бях на 16 г. си мечтаех да си имам гадже. На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче. На 21 си намерих. Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най-малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а отвреме навреме заплашваше че ще се самоубие. Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче. На 26 си намерих. Тя кипеше от енергия. Започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно на другия ден, започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиот около нея. Реших да си търся умно и практично момиче. На 31 я намерих и се ожених за нея. Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мене и ми взе всичко, което имах. Сега съм стар и мъдър. И си търся момиче с големи ц*ци.