Ко прайш ма, Кино...

- Ко прайш ма, Кино? - Ааа, нeща вино. Отиам да купа на унучиту бомбони. - Ма, зако са ти тез патрони? Да нямаш пушка? - То и на меня ми изгърмя ина крушка - те таквиз, нетрайни. - Въх, де ги видя тез комбайни? Да ги покажа на унучиту. - Чи га ти умря кучиту? Дан сай утровило с нещу? - Ааа, неска не е толкус гурещу. Биля казаха чи ша вали. - То и мойту унучи прай многу бели. Вчера да земи да скъса ина раница... - Чи кък изеди само цяла баница? Ни гу ли боля корема? - Няма, няма хрема - водя гу на детска градина. - Вярно ма, ша затворат магазина... Ай, добре чи тъ видях! - Тоз път тъ разбрах.
- Тате, ще дойде един младеж и ще отидем на кино. - Не, нека първо за да си поговоря с него, да се опознаем малко. Идва младежът. Бащата: - Е, разкавайте, с какво ще издържате моята дъщеря? - Аз съм бъдещ юрист. - Хубаво. А икономично ли живеете? - О, да. Зная как да харча разумно! - Добре, не отивайте на кино с дъщеря ми. Ето ви този портокал, отидете у вас и утре разкажете, какво сте направили с него. Младежът отишъл вкъщи. А портокалът какво да прави, освен да изяде. Идва на следващия ден. Бащата: - Е, младежо, какво направихте с портокала? - Какво, какво. Изядох го. - Не. Вижте, взимате портокал. Режете го на две части. От едната правите сок за сутринта. Другата половина режете на салата. Едната половинка от кората може да се ползва за пепелник, а другата леко срязвате за да премахва мириса на цигари. Ясно ли е? Ето ви един кренвирш, докажете на какво сте способен. На следващия ден сутринта идва младежа: - Ето какво направих – разрязох кренвирша по средата, не до края, и обърнах краищата, да стане като сърце, защипах с клечка за зъби, в средата сложих плочка сирене, а върху нея яйце, запекох във фурната и готово – евтина романтична вечеря. От двете закопчалки на опаковката направих обеци, вместо онези от бяло злато, които мислех да й купя. А от опаковката направих презерватив, с който изчуках дъщеря ви. …А впрочем ето Ви и сметанка за сутрешното кафе.