Може ли съвременна жена да...

- Може ли съвременна жена да се облича с една заплата?
- Може, ако се съблича за две!
Върви лисицата през гората и гледа - гаргата лети с опашката напред!
Пита я тя:
- Защо ма, сврако, летиш на обратно?
- Еми на, Лисо, то нали е демокрация, правя каквото си искам, кой ще ми каже нещо?
- Бре! То хубаво нещо било демокрацията - си казала Лиса и взела и тя, нали е демократ, да върви със задника напред. Както вървяла, не щеш ли изскочил от едни храсталаци Кумчо Вълчо и тя докато се усети я на*бал. Лиса:
- Чакай бе Вълчо, какво правиш?
- Абе Лисо, нали е демокрация, правя каквото си искам. Кой ще ми каже нещо?
Тръгнала пак Лиса с дупето назад. Оппа-а-а, изскочил от едни шубраци Заека и той нали е бързак я надупил за секунди.
Лиса:
- Чакай бе Зайко, недей така, какво направи?
- Спокойно Лисо, тука е демокрация, кой ще ми каже нещо? Ти ли?
Продължила нататък пак Лисанка със задника напред и тъкмо си мислела хубави работи, и усетила познато чувство - обърнала се тя и какво да види - Мечо я напънал на задна прашка и шиба като луд.
- Ауууу, Мечо, какво правиш? Какви са тия неприлични действия?
- Тихо Лисо! Вече е демокрация, какво протестираш? Ти май искаш нещо да ми кажеш а? Тихо, щото да не те зачеша пак!
Продължила Лиса и кой да види - Свраката - пак по стария начин си лети безгрижно. Лиса си казала - "Сега ще й търся отговорност на тая!" и вика:
- Ей Гарго! Какво ме излъга ти за тая демокрация - тука половината гора ме на*ба вече!
Гаргата се обадила:
- Е Лисо, така е то, за нас горе е демокрация, за вас долу живо преебаване!
Един геолог си харесал девойка чукча по време на традиционната забава в работническия стол на предприятието. Потътрили се известно време по дансинга. На втория страстен блус геологът не издържал и й прошепнал:
- Хайде да си легнем Миа-Миа.
- Не надо, не надо - възкликнала девойката. - Мама каза да внимавам много с непознати геолози. Защото след такива срещи обикновено жената се оказва отдолу, а когато е отдолу, забраменява... А аз съм още много малка.
"Като си малка чий го дървиш тук?" - понечил да каже геолога, но се овладял, защото рискувал да задуши искрата, която обещавала буен огън, така желан в безкрайната ледена пустош.
Вместо това произнесал:
- Обещавам, че няма да бъдеш отдолу. Ти ще си все отгоре.
- Е... щом е така - склонила Миа Миа.
През ноща девойката чукча много се въодушевила. Ту се качвала, ту слизала, качвала се и слизала докато краката на геолога не омекнали като варени макарони.
На сутринта Миа-Миа помахала за сбогом на геолога и си помислила:
- Горкичкият, как ли ще се изненада, като разбере че е забременял от мен...