В книгата ми "Гний в ада...

В книгата ми "Гний в ада тъп, малоумен, грозен изроде", говоря как да приемем една любовна раздяла без омраза и лоши чувства.
В една едностайна и понаклоненa на запад към Европейският Съюз къща, насред квартал Фикултето дето се стига с риксо чифторката до него, седи един циганин на стол до празна маса и си порка мастика „Пещера” , ама не на кристали и за него не е сезона на дините в момента. На другият край на стаята до пушеща печка модел „Циганска любов” разрошена, „бушонирана” по лицето и татуирана на гъза циганка бели един средно голям сварен картоф, днешният обяд на семейството. Между тях на пепеливият и мръсен под се търкаля едно сополиво, голо, мърляво и с издут от системно гладуване корем, цигане на видима възраст около 4 годинки и ревейки крещи на майка си:
- Дай ми да ям мааааа, на мама ти у ку*вата да е*а!!!
- Шъъът, да ни съм тъ чул друг път така дъ казвъш на майка си дъ казвъш – смъмрил го порканият циганин, баща му, поучително - тя ако беше ку*ва аз щех да се уженим за нея бе, мамати да е*а циганска!
В събота едни мързеливци си лежали в апартамента и отмаряли. По едно време звънецът на входната врата иззвънял. Изминал цял час и чак тогава първият мързеливец казал „Звъни се!” Изминал още час, тогава и вторият мързеливец се обадил: - „Ще трябва да отворим!” Пак се възцарило мълчание и след още час третият мързеливец казал: - „Вярно, някой трябва да отвори.” Изминал още час и четвъртият мързеливец казал на петия: - „Що не идеш ти да отвориш?” Пълно мълчание в продължение на 2 часа. Най-накрая петият мързеливец се съгласил: - „Е, добре де, щом толкова много ви мързи, аз ще ида да отворя.” Отворил той и какво да види! На стълбите бил седнал най-големият мързеливец! Той бавно-бавно се надигнал и казал с провлачен глас: - „Ей, момчета, евала бе, като светкавици сте! Тъкмо се канех да стана да звънна втори път и вие отворихте!”