Седят си двама приятели и мислят...

Седят си двама приятели и мислят как да изкарат някой лев. Единия споделя:
- Абе разбрах, че имало голяма далавера от кожи от тигър.
А другия:
- Ти луд ли си бе, как ще го одерем тоя тигър?
- Спокойно бе всичко съм проучил. Отиваме в гората, правим си временна база, изрязваме си един фазер със дръжка и един чук ти трябва.
- Е как с чук и фазер бе? - пита другия.
- Ами като видиш някой тигър, той най-вероятно ще те нападне. Защитаваш се с фазера и като му се забият ноктите в него ги подкривяваш да не избяга и го караш в базата за дране.
Съгласил се другия, сторило му се реално...
Та отиват в гората, правят си база, нужните инструменти и новобранеца решил да си опита късмета, взел инструментите и тръгнал за тигри. Вървял си той толкова време колкото да забрави за какво е тръгнал и точно в този момент му изкочил един тигът. На секундата забравил какво трябва да прави, хвърлил всичко и хукнал да бяга към базата. Колкото повече се приближавал, толкова по-силно се скъсявала дистанцията между него и тигъра. Точно преди да прекрачи прага на базата се спънал и паднал, а връхлитащият върху него тигър направо го прескочил и влязъл вътре. Станал новобранеца мега-енергично, затворил вратата и се провикнал на другия:
- Брат ти одери този, аз отивам за друг!
След подписването на Санстефанския мирен договор княз Дондуков-Корсаков организирал в София тържествен прием по руски дворянски образец. Но тъй като българи за първи път щели да присъстват на такова светско събитие, към всеки руски дворянин бил прикрепен по един българин от списъка на бъдещите участници в автономното управление на България, за да бъдат научени как да се обличат, какво да правят и как да се държат по време на приема.
Към граф Николай Игнатиев бил прикрепен бай Ганьо Балкански. И така, "обучението" започнало. Най-напред графът подстригал и обръснал бай Ганя, накарал го да се изкъпе, макар че Ганьо преди една година вече се бил къпал във вира край село, после сменил байганьовите бозяви потури с французки панталони, конопената кошуля - с копринена риза, елека - с жилетка, сетрето - с фрак, ямурлука - с лоден, гуглата - с бомбе, цървулите - с лачени трандафори, гегата - с "бастон". Минути преди да потеглят с каретата на графа, бай Ганьо попитал: "Ами какво да говоря там, бе графе, като аз знам само да псувам?", а графът отговорил: "Не беспокойся, г-н Балканский, ты только слушай мои слова и говори что-то близко к ним".
Пристигнали двамата в бившия мюдюрлюк, преустроен като временно културно средище, и се отправили към залата. На вратите всеки съобщавал титлата и името си на висок глас, за да узнаят присъстващите кой влиза. Графът вървял напред, а след него се тътрел наш бай Ганя. Прекрачвайки в залата, гафът обявил: "Граф Игнатьев!" Крачка след него стъписаният бай Ганьо се чудел какво да каже, ама хеле, сетил се, че трябва да каже нещо близко до словата на графа, и тогава той гръмогласно обявил: "Площад Славейков!"...
Възрастна вдовица получава говорещ папагал за рождения си ден. Слага го в стаята си и започва да му се радва, но от папагала нито дума.
- Може би му трябва малко време да свикне - казала си тя и започнала да се съблича, за да си ляга. В момента, в който сваля блузата си и се навежда да свали кюлотите, папагалът надава вик:
- Луда ли си ма, дърта, гадна, необръсната, човешка твар, да ме гътнеш ли искаш, да та е*а маймуната сбръчкана!!
Ужасена жената грабва папагала от клетката му и го вкарава във фризера. Оставя го там петнадесет минути. Когато го изкарва, папагалът е почти мъртъв, а тя започва да нарежда:
- Слушай, грозен плъх, няма да търпя такъв просташки, гнусен език в къщата си! Това да ти е за урок!
- Добре, добре, няма да се повтори, госпожо, обещавам! Само да питам... много ми е интересно, тая пуйка вътре, да не би да ти е видяла отвратителната, мазна шунда???