Даниел Боримиров толкова го било срам...

Даниел Боримиров толкова го било срам от позорните загуби на Левски в Шампионската лига, че не можел да излезе от вкъщи. Един ден обаче решил да се поразходи като се маскира. Сложил си той перука, тъмни очила, малко грим и тръгнал. На улицата пред блока стояла една баба и си бъркала в носа. Минавайки покрай нея тя му казала: "Здравей, Боримиров!". Боримиров много се изплашил и си казал: "Лелее щом тая откачена грозотия с криви крака ме позна, значи всеки би ме познал! Трябва да се маскирам по-добре!"
Прибрал се той вкъщи и се гримирал още повече, облякъл трикото на жена си, обул поовехтели дупчени обувки и наметнал небрежно един шал на Славия. Излязъл на улицата и си казал: "Таа мръхла ако пак ме познае се прибирам и няма да излизам повече!" Но минавайки покрай нея тя пак се провикнала:
- Здравей, Боримиров!
Боримиров се ядосал и я попитал:
- Бабо, кажи ми моля те, как ме позна с тези очила?
- Е как няма да те позная бе, аз съм Топузаков!!!
Дете с майка си минава прокрай публичено дом.
- Мамо, мамо, какво продават тук?
-попитало детето.
Майката се смутила и отгововила:
- Щастие мама, продават щастие на мъжете.
- Мамо, мамо, купи ми щастие моля те моля те моля те!
Какво да прави майката, дала му 2 лева и със свито сърце го пуснала да влезе в бардака.
Вътре, в салона наредени всичките момичета + мадам. Момченцето влязло, дало двата лева на първата кака и казало:
- Искам да си купя щастие!
Притеснили се момичетата - какво да го правят това дете. Една от тях отишла до кухнята и му намазала една филия с мед и масло.
Момченцето излапало филията, но не си тръгва. Гледали го гледали - намазали му още една филия с масло. То и нея изяло и още стои.
Намазали му трета филия, но тя вече му дошла много и хлапето само изяло меда и маслото.
Излязло навън щастливо, а майка му притеснена го пита.
- Е, как е мама?
- Ааа, екстра, две опрасках и една излизах!