Надписи на тениски
Най-накрая съм на 18 и по закон мога да правя това, което правя откакто станах на 15.
Една картинка струва колкото 1000 думи, но използва 1000 пъти повече памет.
Съпругът ми и аз се разведохме поради религиозни различия - той се мислеше за Бог, а аз не.
(Отпред) Не може да ме купите - (Отзад) Но може да ме наемете.
Мъжете и жените са от Земята - свиквайте с това.
Жената се нуждае от четири животни през живота са - норка на гърба си, ягуар в гаража, тигър в леглото и магаре да плаща за всичко това.
Животът е несигурен - яжте първо десерта.
Мразя всички, а ти си следващия.
Запомни името ми - по-късно ще го крещиш.
Защо хората, които не знаят нищо, винаги си отварят устите?
Не ме предизвиквай. Няма да спечелиш.
Имате право да запазите мълчание, затова моля ви МЛЪКНЕТЕ!
Аз съм едно от онези лоши неща, които се случват на добрите хора
Как ще ми липсваш, ако не си отидеш?
Жена останала вдовица. Събрали се селяните и решили да й намерят съпруг. Намерили подходящ кандидат, също вдовец. Само че, човекът бил месар, прост човек, необразован. Жената въпреки това се съгласила и се оженили. Първата вечер слага тя масата, а съпругът казва: - Още леля ми казваше, че добрият християнин никога няма да седне на масата, без да е преспал с жена си. Усамотили се те в спалнята, после вечеряли, а той отново: - Още дядо ми казваше, че човек никога не бива да заспива, без да е уважил жена си. И пак. На сутринта: - А чичо ми казваше… След обяд: - Някога баба ми казваше… Минала се една седмица, селяните питат жената какво мисли за новия си съпруг. - Вярно, той не е интелигентен като първия ми мъж, но пък е от много добро семейство!
Обажда се приятелят на безработен актьор и му казва:
- Слушай, изскочи една халтурка и веднага се сетих за теб.
Актьорът:
- Разбира се, съгласен съм. Цял живот ще съм ти благодарен. А каква е ролята?
- Разбираш ли, не е много голяма. Един ред.
- Един ред? Никакъв проблем! Съвсем без пари съм останал, въобще няма да се поколе*ая... А какъв е текстът?
- "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"
- "Слушайте!
Чувам гръм от оръдия!" Става! Къде да отида?
- В сряда иди в Младежкия театър, питай за еди-кой си режисьор.
- Готово.
В сряда актьорът отива в Младежкия театър, намира режисьора, който му казва:
- Кажете ми репликата, моля.
Актьорът с патос произнася:
- Слушайте! Чувам гръм от оръдия!
- Отлично! - казва режисьорът. - Ролята е ваша. Елате в събота в 7 вечерта на спектакъла.
- Разбрано! - отговаря радостен актьорът.
При този удачен обрат на съдбата актьорът се напива до припадък. Идва на себе си в събота към 6.30 вечерта и бясно хуква към театъра, като си повтаря през целия път "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!".
Пред театъра го спира разпоредител:
- Къде така без билет?
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!" - обяснява актьорът.
- Аааа! Ти ли си "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!", влизай бързо!
Актьорът отива зад кулисите. Естествено не го пускат.
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!" - крещи актьорът.
- Ти ли си "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"? Закъсняваш! Отивай бързо в гримьорната! - крещят му в отговор.
Отива в гримьорната. Гримьорката:
- Господине, вие кой сте?
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"
- Вие сте "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"? Защо закъснявате?! Сядайте тук, сега бързо ще ви приготвя.
Актьорът, гримиран и костюмиран, тича към сцената. Посреща го режисьорът.
- Ти ли беше "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"?
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"!
- За малко да закъснееш! Давай, твой ред е!
Актьорът излиза на сцената, и зад гърба му се разнася оглушителен взрив. Актьорът подскача и изкрещява:
- ПУ*КИ МАЙНИ, СЪВСЕМ СТЕ ПОБЪРКАНИ, МАМА ВИ ДА Е*А!